Седна в леглото, облегна се на възглавницата с разтуптяно сърце, притеснена да не се е случило нещо, и се опита да чуе какво казва Едуард, ала не успя. Долови само, че е развълнуван. След няколко минути той се върна при нея. Беше по хавлии. Тръгна на пръсти към банята, но Ким го повика. Едуард смени посоката и приседна на крайчеца на леглото.
— Имам страхотни новини — прошепна той със светнал поглед.
— Будна съм, не е нужно да шептиш — рече му Ким поуспокоена. — Какво е станало?
— Току-що говорих с Елинор — поясни Едуард.
— В шест без петнайсет сутринта? — изненада се младата жена. — Коя, по дяволите, е тази Елинор?
— Моя асистентка на следдипломна квалификация — отвърна той. — Сега е дясната ми ръка в лабораторията.
— Струва ми се ужасно рано за служебни разговори — смути се Ким, неволно сетила се за Грейс Трейтър — „дясната ръка“ на баща и.
— Работила е цяла нощ — допълни Едуард. — Снощи Кевин ни прати още склеротии от новите гъбички. Елинор остана да подготви проба и да я пусне през маса-спектрометъра. Както личи, алкалоидите не са същите, както при Claviceps purpurea. Всъщност, доколкото разбрах, имаме цели три нови алкалоида!
— Радвам се за теб — предпазливо се отзова Ким. Бе твърде рано да казва нещо повече.
— Най-вълнуващото е, че знам — поне един от тях е психо-активен — допълни Едуард. — А би могло такива да са и трите! — възкликна и потри ръце, сякаш се готвеше на мига да се впусне в работа. — Нямаш представа колко важно би могло да бъде това — продължи ученият. — Току виж сме разработили ново лекарство, не, цяло семейство нови лекарства! Дори и да се окаже, че не стават за лечение, пак ще бъдат много ценни за изследователите.
— Браво на теб! — каза Ким.
Разтърка очи — искаше и се да отиде в банята и да си измие зъбите.
— Удивително е колко често щастливата случайност играе роля в разработването на лекарства — продължи възторжено Едуард. — Представяш ли си — да открия лекарство покрай лова на вещици в Салем! Още по-добре, отколкото начина, по който е разработено лекарството прозак.
— И то ли е открито случайно? — поинтересува се младата жена.
— Може и така да се каже — потвърди Едуард. — Ученият с най-голяма заслуга си играел с антихистамините и провеждал с тях опити, за да установи въздействието на един невротрансмитер — норпинефрина.
— Виж ти! — каза Ким, въпреки че не слушаше — още не бе пила кафе и мозъкът и не беше готов да осмисли такива сложни неща.
— Направо изгарям от нетърпение да се заема с новите алкалоиди — продължи развълнуван ученият.
— Ами тогава недей да идваш в Салем — предложи младата жена.
— И дума да не става! Ще дойда — отсече той без колебание. — Искам да видя гроба. Хайде! И бездруго си будна, да тръгваме! — подкани Едуард и я щипна закачливо през завивките по крака.
След половин час двамата вече бързаха към Харвард Скуеър, където закусиха. После се отбиха в една от многото книжарници на площада и си купиха няколко книги, от които искаха да научат повече за епохата на пуританите. Когато поеха към Северния бряг, вече минаваше девет сутринта.
Караше Ким. Движението не беше натоварено и стигнаха в Салем малко преди десет. Минаха по същия път, както и предишната събота — покрай Къщата на вещиците. Едуард се пресегна и хвана Ким за ръката.
— Влизала ли си някога в нея? — попита я той.
— Доста отдавна. Защо? Нима искаш да влезеш?
— Не ми се смей, но наистина искам. Нали нямаш нищо против да отделим няколко минути?
— Не, разбира се — отвърна младата жена.
Зави по Федеръл Стрийт и паркира недалеч от съдебната палата. Върнаха се пеш в Къщата на вещиците колкото да видят, че се налага да почакат. Отваряха в десет. Имаше и други посетители, които чакаха пред старовремската сграда — няколко семейства, кои с децата, кои сами.
— Наистина е изумително каква голяма притегателна сила има ловът на вещици в Салем — отбеляза Ким. — Дали хората изобщо се замислят защо тази история им е толкова интересна?
— Според братовчед ти Стантън ловът на вещици в градчето е своеобразен прозорец към свръхестественото — пое темата с охота Едуард. — И в този случай съм съгласен с него. Повечето хора си падат малко нещо суеверни, привлича ги ореолът на загадъчност, магията, тайното знание — и вещиците очевидно разпалват въображението им. Всъщност думата „вещица, вещер“ идва от „знаещ“, човек, който е посветен, т.е. „вещ“ в някакво тайно умение и това му дава власт над скритите сили. И ето как парадоксално знанието и наивното невежество се привличат взаимно.
— Така е — съгласи се Ким, впечатлена. — Но се опасявам, че в този интерес има и нещо нездраво, най-вече защото става дума за хора, които са екзекутирани. Пък и според мен едва ли е съвпадение, че повечето обесени са били жени. Май не са били на особена почит в ония времена.