— Така си е — съгласи се Едуард. — Но и през ум не ми е минавало да прибягвам до услугите на платени доброволци. Мен ако питаш, и ние с теб ще свършим работа.
— А, не, не искам да участвам в подобно нещо — поколеба се Елинор — беше схванала, за какво намеква нейният шеф.
— Извинете! — извика някой. Едуард и Елинор се обърнаха и видяха Синди, една от секретарките на факултета. — Съжалявам, че ви прекъсвам, доктор Армстронг, но в кабинета ми е някой си доктор Стантън Луис, искал да говори с вас.
— Кажете му, че съм зает — отвърна ученият. Но още преди секретарката да е излязла от лабораторията, той я повика да се върне. — Размислих — рече и, — пратете го тук.
— Този блясък в очите ти нещо не ми харесва — вметна асистентката, докато чакаха Стантън.
— Всичко си е съвсем безобидно — усмихна се Едуард. — Но ако господин Луис настоява да финансира изследването, няма да застана на пътя му. Да говорим обаче сериозно — наистина искам да обсъдя с него онова, което правим тук.
Стантън нахълта в лабораторията, както винаги мил и любезен. Особено приятно му беше, че заварва Едуард и Елинор заедно.
— Двамата ми любимци — провикна се той, — макар че ви обичам с различни части на мозъка си.
Засмя се, — явно бе решил, че шегата му е върхът на остроумието. Ала Елинор не му остана длъжна — каза, че не е усетила кога е сменил резбата.
— Моля? — втрещи се Стантън. Гледаше ги объркано.
— Просто съм убедена, че те привличам с ума си — засмя се младата жена. — Излиза, че инстинктът те тласка към Едуард.
Едуард прихна. Стантън нямаше равен в остроумията и приятелят му не бе виждал някой да е успял да го надприказва. Стантън също се засмя и увери асистентката, че находчивостта и открай време го е заслепявала, така че не е забелязвал другите и прелести. После се обърна към Едуард.
— Но стига с игричките и веселието. Какво ще кажеш за проспекта на „Дженетрикс“?
— Нямах възможност да го прегледам — призна си ученият най-чистосърдечно.
— Но ти ми обеща! — укори го другият мъж. — Мисли му, ще кажа на братовчедката да не се среща повече с човек, който не държи на думата си.
— Каква братовчедка? — полюбопитства Елинор и сръга лекичко шефа си в ребрата.
Едуард се изчерви като гимназист. В лабораторията рядко заекваше, сега обаче се разпелтечи както никога дотогава — не му се искаше да одумват Ким.
— Не ми е до четене — каза той на Стантън. — Тук работим нещо, което би могло да те заинтересува много.
— Дано — заяде се Стантън. Шляпна приятеля си по гърба и каза, че само се е шегувал за Ким. — За нищо на света не бих подливал вода на влюбените гълъбчета. Научих от леля как онзи сухар Стюарт ви е заварил в Салем. Като те знам какъв похотливец си, се надявам да не е било в неприлична поза.
Едуард се прокашля притеснено и махна на Стантън да си вземе стол. После побърза да смени темата, като се впусна да разказва за новите гъбички и алкалоиди. Дори подаде на приятеля си трите епруветки с думите, че са успели да изолират новите съединения.
— Браво на вас! — възкликна Стантън нетърпеливо, като побърза да остави епруветките върху плота. — Но защо според теб това ще ме заинтересува? Аз съм човек на действието. Не се захласвам по разни езотерични небивалици, благодарение на които вие, учените, си живеете живота.
— Смятам, че тези алкалоиди могат да намерят приложение в практиката — поясни Едуард. — Не е изключено да сме на крачка от успеха да открием цяла нова група психотропни лекарства, които ако не друго, поне ще бъдат приложими в научните изследвания.
Стантън изправи гръб — вече не се правеше на голям веселяк.
— Нови лекарства ли? — наостри той уши. — Това вече наистина звучи интересно. Има ли вероятност да бъдат пуснати на пазара?
— Огромна — увери го Едуард. — Особено като знаем, че съвременната синтетична химия разполага с методи за молекулярна модификация. Пък и след като си позволих онзи психеделичен епизод с грубия екстракт, се чувствах странно ободрен, а мисълта ми беше остра като бръснач. Убеден съм, че тези лекарства няма да са само халюциногенни.
— Та това може да се превърне в златна мина! — възкликна Стантън, чийто предприемачески нюх надуши баснословни печалби — сърцето му туптеше като обезумяло. Изглеждаше досущ като хрътка, замръзнала в стойка пред спипания дивеч.
— И аз мисля така! — увери го Едуард, очевидно разтълкувал по своему думите на приятеля си.
— Говоря ти, че не е изключено една прекрасна утрин да се събудиш богаташ! — натърти Стантън, решен да го настави в правия път.
— Интересува ни най-вече какви ще са последиците за науката, ако открием нова група лекарства, които действат върху психиката — вметна Едуард. — Всички очакват нов пробив в познанията за мозъчната дейност. Знае ли човек? Може пък да сме на крачка от това да го направим. Ако наистина сме на прав път, трябва да помислим как да финансираме масовото производство на лекарството. Учените в цял свят ще очакват от нас тъкмо това.