— Кажеш ли го още веднъж, и се отказвам! — отсече приятелят му.
Едуард се засмя. Беше му забавно да гледа как Стантън си умира от притеснение. Прекалено често бе ставало обратното. Стантън остави Елинор да си избере стъкленица, после взе една от оставащите две.
— Тази работа ми прилича на фармакологична руска рулетка — отбеляза кисело той.
Асистентката се засмя и каза на Стантън, че е прекалено умен, за да не си вреди.
— Да, да, ако бях чак толкова умен, нямаше да се свързвам с чалнати като вас!
— Дамите са първи — подкани Едуард.
Елинор напълни пипетката и капна милилитър върху езика си. Едуард и каза да изпие чаша вода. Двамата мъже я загледаха. Всички мълчаха. Минаха няколко минути. Накрая младата жена вдигна рамене.
— Нищо — оповести тя. — Само дето пулсът ми е малко ускорен.
— Това е от уплахата — каза Стантън.
— Ти си — подкани Едуард и махна към приятеля си. Той напълни пипетката.
— Принуждаваш ме да върша престъпления! Правя саможертва за да те склоня да участваш в научния съвет — завайка се Стантън.
Капна си от течността върху езика и я преглътна с вода.
— Горчи — отбеляза. — Но инак не чувствам нищо.
— Почакай още малко да се разнесе в кръвта — рече Едуард.
И той напълни пипетката. Вече се съмняваше и се питаше дали в грубия екстракт не е имало някакви други разтворими съединения, причинили психеделичната реакция.
— Като че ли ми се мае главата — обади се Стантън плахо.
— Чудесно — каза Едуард — опасенията му се разсеяха. Спомни си, че световъртежът е бил първият симптом, предизвикан от грубия екстракт. — Нещо друго?
Изведнъж Стантън се напрегна, свъси се и завъртя бързо очи, сякаш оглеждаше помещението.
— Какво виждащ? — попита Едуард.
— Цветове! — отвърна приятелят му. — Виждам мърдащи цветове.
Започна да ги описва по-подробно, после обаче млъкна насред изречението и изкрещя от ужас. Скочи като ужилен и захвана да бърше трескаво ръцете си.
— Какво ти става? — поинтересува се ученият.
— Хапят ме насекоми! — извика Стантън и продължи да гони въображаемите гадинки, докато не започна да се задушава.
— Сега какво става? — не го оставяше на мира Едуард.
— Усещам тежест в гърдите. Не мога да преглъщам.
Едуард се пресегна и го стисна за ръката. Елинор грабна телефонната слушалка и понечи да набере някакъв номер, но шефът и я спря с жест, че всичко е наред. В следващия миг Стантън се успокои. Затвори очи, върху лицето му се разля блажена усмивка. Едуард му помогна да отстъпи крачка назад и да седне на стола.
Стантън отговаряше на въпросите му бавно и без желание. Обясни, че бил зает и не искал да го безпокоят. Щом го попитаха с какво толкова е зает, отсече:
— С разни неща.
След двайсетина минути усмивката му помръкна. Известно време той сякаш бе потънал в унес, после отвори бавно очи. Първото, което направи, бе да преглътне.
— Устата ми е като пустинята Гоби — каза Стантън. — Жаден съм.
Едуард му наля чаша вода и му я подаде. Той я изгълта на един дъх и си пое дълбоко въздух.
— Последните две-три минути бяха голямо изживяване — поклати глава Стантън. — Беше доста забавно.
— Какви ти две-три минути, минаха цели двайсет! — поправи го ученият.
— Наистина ли? — учуди се другият мъж.
— Как си?
— Невероятно спокоен — отвърна Стантън.
— Имаше ли някакво просветление — нещо като ясновидството при медиумите? — поинтересува се Едуард.
— Добре го описа — съгласи се приятелят му. — Сякаш мога да си спомня, каквото поискам с поразителна острота.
— И аз се чувствах по съвсем същия начин — вметна Едуард. — Ами усещането, че се задушаваш?
— Какво усещане? — изненада се Стантън.
— Оплакваше се, че се задушаваш — напомни Едуард. — А също, че те хапят насекоми.
— Изобщо не помня — отвърна другият мъж. — Както и да е. При всички случаи знаем, че съединение Б определено е халюциногенно. Я да видим последното съединение! Глътна своята доза. Както и с Елинор, изчакаха няколко минути — не стана нищо.
— Доволен съм и на едно от три — каза ученият. — Сега вече знаем върху кой от алкалоидите да съсредоточим вниманието си.
— Дали да не бутилираме тази чудесия и да не я продаваме както си е? — пошегува се Стантън. — Поколението от шейсетте години няма да има нищо против. Чувствам се страхотно, в нещо като еуфория съм. Е, не е изключено и да ми е хубаво просто защото изпитанието приключи. Защо да си кривя душата, бях си глътнал езика от страх.
— Струва ми се, че и аз изживях своеобразна еуфория — припомни си Едуард. — Щом сме я усетили и двамата, излиза, че е предизвикана от алкалоида. Смятам, че разполагаме с психеделично лекарство, което действа успокояващо, но и предизвиква лека амнезия.