Ким се обърна предпазливо, за да не стъпи върху някой кабел или тръба, и пъхна главата в ковчега, след което я положи внимателно. Усети как докосва с ръка плат и някакви други по-твърди предмети, но не се осмели да погледне какво има вътре. Свали припряно капака и го закова.
Побърза да вземе празната кутия и връвта и забързано излезе от изкопа с разтреперани крака. Сърцето и биеше учестено, до пръсване. Пое си дълбоко дъх и го задържа за миг в дробовете си. Сетне го издиша шумно. Най-после всичко бе приключило. Направи няколко крачки обратно и погледна към края на ковчега — да не би да е забравила нещо, по което да се издаде. Видя само следите от стъпките си, те обаче надали щяха да и създадат проблеми.
С ръце на хълбоците вдигна очи от ковчега и погледна към притихналата уютна къща. Опита се да си представи какъв ли е бил животът в онези зловещи времена, когато, без да подозира нищо, клетата Елизабет е поглъщала отровното зърно, засегнало мозъка и. Ким беше изчела доста книги по въпроса. Повечето млади жени, явно отровени от същото вещество както Елизабет, бяха сред „пострадалите“, „изобличили“ вещиците. Ким пак погледна ковчега. Беше объркана. За разлика от Елизабет пострадалите млади жени не бяха обявени за вещици. Имаше едно-единствено изключение: Мери Уорън, чието име се срещаше и сред пострадалите, и сред вещиците, тя обаче бе пусната на свобода и не бе обесена. С какво Елизабет беше по-различна? Защо не са я причислили просто към пострадалите? Дали тя не е отказала да натопи други хора? Или наистина се е занимавала с окултизъм, както намекваше бащата на Ким?
Младата жена въздъхна и поклати глава. Нямаше отговор. Явно всичко бе свързано със загадъчното „окончателно“ доказателство. Ким плъзна поглед към самотния замък и си представи безбройните шкафове, кантонерки, сандъци и кашони.
Извърна очи към часовника си. Още няколко часа щеше да бъде светло. Отиде импулсивно при колата, качи се и подкара към замъка. Не можеше да си избие от главата загадката с Елизабет, затова реши да посвети още малко време на непосилната задача да прегледа семейния архив.
Спря пред входната врата на замъка и започна да си свирука, сякаш, за да си вдъхне смелост. Понечи да тръгне нагоре по централното стълбище, но се поколеба. На тавана определено беше по-приятно, отколкото във винарската изба, но последното и посещение там се бе оказало особено неуспешно. Беше тършувала цели пет часа, а не бе открила нищо от XVII век.
Обърна посоката, влезе в трапезарията и отвори тежката дъбова врата за винарската изба. Запали лампите и слезе по гранитните стъпала. Докато вървеше по централния коридор, надзърташе в отделните помещения, които приличаха на затворнически килии. Помисли си някак между другото, че ще започне от най-далечното помещение и ще подрежда документите по теми и дати.
Мина покрай едно от помещенията и нещо привлече вниманието и. Ким се върна и погледна мебелите. И тук те бяха отрупани както дойде. Ала имаше и нещо различно. Върху едно от писалищата имаше дървена кутия, която и се стори позната. Приличаше много на кутията за библии, която екскурзоводката в Къщата на вещиците бе описала като задължителна за всеки дом от времето на пуританите.
Ким отиде при писалището и прокара пръсти по прашната кутия, върху която останаха успоредни следи. Дървото беше обработено съвсем грубо, но въпреки това бе много гладко. Кутията безспорно беше твърде стара. Ким сложи длани от двете и страни и отвори капачето на малки панти.
Както би могло и да се очаква, вътре имаше библия, подвързана с дебела кожа. Ким я вдигна и забеляза, че отдолу има няколко пликове и документи. Занесе старата книга в коридора, където осветлението беше по-силно. Отгърна корицата и заглавната страница и погледна датата. Библията беше отпечатана в Лондон през 1635 година. Младата жена разлисти страниците с надеждата, че между тях са пъхнати листове хартия, но вътре нямаше нищо.
Тъкмо да върне книгата в кутията, когато тя се отгърна на последната страница и младата жена видя надпис: „Книга на Роналд Стюарт, 1663 година“. Почеркът — четлив и ясен, принадлежеше на Роналд. Ким предположи, че той е надписал още като момче библията.
Върху първата празна страница след текста на Свещеното писание, под надписа „Бележки“, Ким отново съгледа почерка на Роналд: беше отбелязал всяка от сватбите си, а също кой се е родил и умрял в семейството му. Като си показваше с пръст, младата жена прочете датите, докато стигна до деня, когато Роналд се бе венчал за Ребека: събота, 1 октомври 1692 година. Беше възмутена от дън душа. Значи Роналд се бе оженил за сестрата на Елизабет някакви си два и половина месеца след смъртта и! Видя и се прекалено скоро и тя за кой ли път се запита що за човек е бил този Роналд. Кой знае дали самият той нямаше пръст в това Елизабет да бъде обесена. Явно още приживе на жена си беше въртял любов с Ребека, щом се бе венчал на бърза ръка за нея. Възбудена от откритието, Ким се върна при кутията за библии и взе пликовете и листовете. Отвори ги с нетърпение — надяваше се вътре да открие лични писма, но остана разочарована. Всички документи бяха свързани със сделки, сключени между 1810 и 1837 година.