При страничната верига на скополамина се получи друго. Ученият успя да я скъси частично, като остави значителна част непокътната. Опиташе ли се да махне още, молекулата рязко променяше триизмерната си форма.
След като отстрани възможно най-много от скополаминовата странична верига, Едуард прехвърли данните за молекулата в паметта на компютъра си в лабораторията. Изображението тук не бе така ярко и зрелищно, затова пък в някои отношения се оказваше дори по-интересно. Сега вече Едуард и Елинор търсеха ново лекарство, създадено с помощта на компютър въз основата на съществуващо в природата съединение.
Трябваше чрез компютъра да премахнат страничното халюциногенно и антипарасимпатично действие на лекарството, така че да се избегне пресъхването на устата, разширяването на зениците и частичната амнезия, които бяха почувствали и той, и Стантън.
Тук вече Едуард беше в стихията си, защото нещата опираха до синтетичната органична химия. В маратонско усилие, продължило от четвъртък сутринта до малките часове на петък, той изобрети процес, чрез който хипотетичното лекарство да се получава от най-обикновени, достъпни реактиви. В петък сутринта ученият вече разполагаше с флаконче от новото лекарство.
— Какво ще кажеш, а? — попита той асистентката си, с която гледаха като захласнати флакончето. И двамата едвам се влачеха от умора, но нямаха никакво намерение да спят.
— Ще кажа, че като учен ти постигна нещо изумително! — отвърна най-чистосърдечно жената.
— Не си просех комплименти — завъртя глава Едуард и се прозина. — Интересува ме какво смяташ, че трябва да правим оттук нататък.
— Аз съм по-консервативният член на екипа — засмя се Елинор. — Предлагам да проверим токсичността.
— Дадено! — съгласи се ученият.
Изправи се тежко и протегна ръка — да помогне на Елинор да стане. Отново запретнаха ръкави.
Вдъхновени от постиженията, нетърпеливи да получат незабавни резултати, те сякаш забравиха всички изисквания на науката. Както и с естествения алкалоид, пренебрегнаха внимателните контролни изследвания, за да се доберат начаса до най-общите данни, които да им дадат представа за потенциала, заложен в лекарството.
Най-напред третираха с различни концентрации на съединението разнородни тъкани, включително бъбречни и нервни клетки. Сложиха културите в инкубатор, за да имат непрекъснат достъп до тях.
После се заеха с изследвания върху биоактивността на медикамента. Елинор даде от новото лекарство на поредната група подложени на стрес плъхове, а Едуард го добави към току-що получен синаптозомен препарат. Асистентката първа получи резултати. Бързо се увери, че видоизмененото лекарство действа още по-успокояващо на плъховете, отколкото изходният алкалоид.
Едуард се сдоби с резултати малко по-бавно. Той установи, че новото лекарство влияе на равнището и на трите невротрансмитера, но не еднакво: действието му беше най-силно при серотонина, по-слабо при норпинефрина и най-слабо при допамина. Онова, което ученият не бе очаквал, беше, че лекарството като че ли образува слаба ковалентна връзка и с глутамата, и с гама-аминомаслената киселина, две от веществата, които имат най-мощно възпиращо действие в мозъка.
— Невероятно! — възкликна след няколко часа Едуард. Вдигна листовете върху писалището, на които бяха записани всичките им открития, и ги метна във въздуха — те западаха като дъжд от конфети. — От данните излиза, че потенциалът на лекарството е направо фантастичен! Готов съм да се обзаложа, че то действа и като антидепресант, и като анксиолитик. Ще предизвикаме истинска революция във фармакологията! Не е изключено някой ден да сравняват нашето изобретение с откриването на пеницилина.
— Но си остават притесненията, че предизвиква халюцинации — напомни Елинор.
— Искрено се надявам да не е така — възрази шефът и. — Нали отстранихме страничната верига на ЛСД. Но съм съгласен с теб, че трябва да сме сигурни.
— Хайде да проверим тъканните култури — предложи асистентката. Знаеше, че Едуард ще настоява да вземе лекарството. Това беше единственият начин да видят дали е халюциногенно. Извадиха тъканните култури от инкубатора и ги провериха с микроскоп с ниска мощност. Всички до една изглеждаха незасегнати. Дори когато бяха подложени на високи дози от новото лекарство, не личеше то да им е нанесло вреди.