— Не ми звучи като име на лекарство — каза Стантън. — По приляга за фирма. Хайде да наречем компанията „Омни фармасютикълс“ — фармацевтична фирма „Омни“.
— Харесва ми — съгласи се Едуард.
— А какво ще кажеш, ако кръстим лекарството „Ултра“? — предложи Стантън. — Идеално е за реклама.
— Звучи добре.
Мъжете погледнаха Ким и Кандис — да видят тяхната реакция. Ким беше донякъде стъписана от разговора — явно Едуард не се притесняваше изобщо от този свой внезапен и неочакван интерес към бизнеса.
— Колко пари можеш да събереш? — обърна се той към Стантън.
— Колко време според теб ще мине, докато пуснем новото лекарство на пазара? — отвърна с въпрос приятелят му.
— Трудно ми е да отговоря — призна си ученият. — Дори още не съм сто процента сигурен, че става за пазара.
— Знам — успокои го Стантън. — Но все пак ми трябва някакъв приблизителен срок. Наясно съм, че от откриването на някакво лекарство до одобряването му от Службата за хранителни продукти и лекарствени средства обикновено минават дванайсет години, а средната стойност на разработката му е към двеста милиона долара.
— Не ми трябват дванайсет години — увери го Едуард. — Нито двеста милиона долара.
— Колкото по-къс е периодът на разработване, толкова по-евтино излиза — това е очевидно. И толкова по големи са печалбите.
— Ясно — каза ученият. — Но да ти призная, печалбите не ме вълнуват чак толкова.
— А ти как мислиш, колко пари са ти нужни?
— Налага се да оборудвам лаборатория по последната дума на медицинската техника — започна да разсъждава на глас Едуард.
— Какво и е на сегашната ти лаборатория? — изненада се Стантън.
— Тя е на Харвардския университет — отвърна ученият. — Налага се да изнеса разработката на „Ултра“ извън тази лаборатория, все пак при назначаването съм подписал трудов договор, който ми забранява странична дейност.
— Това ще ни създаде ли трудности?
— Според мен не. Договорът важи само за открития, направени в работно време с апаратура на университета. Ще твърдя, че съм разработил лекарството в свободното си време, което всъщност си е почти така. Ала най-важното в случая е, че не ме е страх, дори и да се стигне до съд. Така де, не съм собственост на Харвардския университет.
— А развойният период? — напомни Стантън. — Колко можеш да го скъсиш?
— Много — отвърна ученият. — Онова, което най-вече ме смая в „Ултра“ е, че както изглежда, лекарството изобщо не е токсично. Според мен дори само това ще накара Службата за хранителни продукти и лекарствени средства да го одобри бързо, понеже тъкмо изследванията за токсичност са най-продължителни.
— Доколкото разбирам, можем да получим разрешението на Службата с няколко години по-бързо от обикновено, така ли?
— Безспорно — потвърди Едуард. — Ако няма токсичност, изследванията с животни ще приключат по-бързо, а клиничната част може да бъде спестена изцяло, ако обединим фаза II и фаза III с ускорения график на Службата за лекарствени средства.
— Ускореният график на Службата е само за животоспасяващи лекарства — напомни Ким.
— Ако „Ултра“ се окаже толкова ефикасно при депресия, както си мисля, със сигурност ще успеем да убедим властите, че лечението с него може да предотврати някои сериозни заболявания.
— Ами Западна Европа и Азия? — попита Стантън.
— Не ни трябва одобрението на Службата за лекарствени средства, за да пуснем лекарството на тамошния пазар.
— Точно така — подкрепи го ученият. — Съединените щати не са единственият пазар за лекарствени средства.
— Знаеш ли какво — подхвана пак другият мъж. — Мога лесно да събера четири-пет милиона почти без да разпилявам капитала на фирмата, понеже средствата ще бъдат, кажи-речи, само мои. Какво ще кажеш?
— Фантастично! — отвърна Едуард.
— Кога можеш да започнеш?
— Утре. Ще се заема със събирането на сумата, ще впрегна и адвокатите, за да регистрираме фирмата и да помислим за документите за патентоването.
— Знаеш ли дали можем да патентоваме ядрото на молекулата? — поинтересува се ученият. — Така ще предотвратим създаването на други лекарства с такова молекулно ядро.
— Нямам представа, но ще проверя.
— Докато ти се занимаваш с парите и с адвокатите — допълни Едуард, — аз ще започна оборудването на лабораторията. Първият въпрос е къде да се намира тя.
— Защо не в Кеймбридж, там е удобно — предложи Стантън. — Искам да не е близо до Харвардския университет.
— В такъв случай какво ще кажеш за Кендъл Скуеър? Далеч е от „Харвард“, при това е на две крачки от жилището ти.