— Пия за това — каза Едуард и отново вдигна чашата.
Чукнаха се и отпиха — Едуард бе много доволен от виното, което беше избрал. Не бе вкусвал по-добро бяло вино, с ухаещ на ванилия букет и дъх на кайсии.
След вечерята Ким и Едуард се сбогуваха със Стантън и жена му и се качиха в колата на Едуард, която той беше оставил на паркинга при ресторанта.
— Стига да не възразяваш, ще ми се да пропуснем разходката по площада — рече Едуард.
— Така ли? — учуди се младата жена.
Бе донякъде разочарована. Беше и изненадана, но всъщност цялата вечер за нея бе изненада. Не бе очаквала Едуард с такава готовност да се откъсне от работата, пък и от мига, в който я бе взел, цялото му поведение беше доста странно.
— Трябва да звънна по телефона на някои хора — поясни той.
— Минава десет — напомни му младата жена. — Не е ли малко късно?
— Не, ще се обаждам на Западното крайбрежие. Има неколцина души в Калифорнийския университет и в университета „Станфорд“, които ми се иска да привлека в „Омни“.
— Както виждам, вълнуваш се много — отбеляза тя.
— На седмото небе съм — потвърди Едуард. — Още щом разбрах, че сме се натъкнали на непознати досега алкалоиди, усетих, че сме на път да направим важно откритие. Но не предполагах, че ще е толкова голямо.
— Не се ли притесняваш за договора, който си подписал с Харвардския университет? Чувала съм за доста неприятни случаи в града, особено през осемдесетте години, когато учените се сдушиха с индустриалците.
— Нека с това се занимават адвокатите — успокои я Едуард.
— Не знам — отвърна не особено убедена Ким. — И с адвокати, и без тях научната ти кариера може да пострада.
Младата жена знаеше колко много държи Едуард да преподава и се безпокоеше, че този внезапен предприемачески плам е замъглил здравия му разум.
— Съществува риск — съгласи се ученият. — Но съм повече от готов да го поема. Най-много веднъж в живота си човек получава възможностите, които ми предлага лекарството „Ултра“. Това е моят шанс да оставя някаква диря в този свят, пък и да понатрупам пари.
— А не каза ли, че не искаш да ставаш милионер? — подкачи го Ким.
— Да, не искам да ставам милионер — ухили се той, — Но сега се открива възможност да стана милиардер! Не си давах сметка, че залогът е толкова голям.
Ким не мислеше, че има особена разлика, но си замълча. Това беше етичен въпрос, за който не и се говореше в момента.
— Извинявай, че предложих да превърнем конюшнята на Стюартови в лаборатория, без да съм го обсъдил с теб — каза Едуард. — Не ми е в стила да правя такива неща на своя глава. Вероятно надделя вълнението от разговора.
— Приемам извиненията ти — усмихна се Ким. — Пък и брат ми също се запали. С наема сигурно ще си помогнем в плащането на данък „Сгради“. А той е астрономически. Излязоха от Мемориъл Драйв и свърнаха към притихналите улички в жилищните квартали на Кеймбридж.
Едуард спря пред блока и угаси двигателя. Сетне се удари с длан по челото.
— Ама че съм загубен! — завайка се той. — Трябваше да се отбием до вас, за да си вземеш нещата.
— Искаш да остана за през нощта ли?
— Разбира се. А ти не искаш ли?
— Напоследък вечно си зает — отвърна Ким. — И аз вече не знам какво да очаквам.
— Ако спиш тук, утре сутрин ще ни е много по-лесно да тръгнем към Салем. Ще станем по-рано.
— Сигурен ли си, че искаш да ходим до Салем? — подвоуми се пак младата жена. — Бях останала с впечатлението, че не си склонен да отделяш време за странични неща.
— Сега вече държа да отидем — нали седалището на „Омни“ ще бъде там! — Едуард завъртя ключа и даде на заден. — Хайде да идем до вас, за да си вземеш дрехи. При положение, разбира се, че искаш да спиш при мен. Искрено се надявам да искаш — усмихна се той лъчезарно в сумрака.
— Да, искам — отвърна Ким. Беше и тежко на душата — и тя не знаеше защо.
СЪБОТА, 30 ЮЛИ 1994 ГОДИНА
Ким и Едуард не потеглиха рано, както той беше предложил предната вечер. Наложи се Едуард да прекара доста време на телефона — първо се обади на строителния предприемач и архитекта, за да им каже да разширят работата в имението и да се заемат и с новата лаборатория. После се свърза с представителите на няколко фирми, производителки на лабораторно оборудване, и се уговори с тях да се видят в Салем към обяд.
Не пропусна и Стантън, за да се убеди, че парите, които му е обещал, наистина ще бъдат осигурени в най-скоро време. Най-пространни обаче се оказаха разговорите с неколцината учени, които искаше да привлече в екипа на „Омни“. Вече минаваше десет часът, когато най-сетне успяха да се качат с Ким в автомобила. Поеха на север с пълна газ.