— Майко мила! — възкликна той, след като видя подписите. — Та това са трима от най-известните пуритани. Каква находка!
— Прочети ги, де — прикани Ким. — Любопитни са, макар че съвсем ме объркаха.
Едуард се облегна на едно от писалищата, за да вижда по-добре на светлината, падаща от аплиците в коридора. Прочете писмата в същата последователност, както и Ким.
— Прекрасни са — пророни, щом свърши. — Какви думи, какъв стил. Благодарение на тях се сещаме, че в онези години риториката е била сред основните учебни предмети. Но дори и да си се затруднила от лексиката, пак си извадила късмет, че писмата не са на латински — допълни Едуард. — В онази епоха, за да влезеш в Харвардския университет, е трябвало задължително да знаеш латински. И понеже стана дума за „Харвард“, там вероятно ще проявят интерес към писмата, особено към писмото на Инкрийс Мадър.
— Сигурно — съгласи се Ким. — И аз си мислех да отида в университета и да поразпитам за доказателството срещу Елизабет. Притеснявах се да не ми се изсмеят. Но бихме могли да се спазарим.
— Няма да ти се изсмеят — успокои я Едуард. — В университетската библиотека все ще се намери някой, който да прояви интерес. А ако решиш да дариш писмото, само ще се зарадват. Не е изключено дори да ти предложат да го откупят.
— Тези писма не ти ли подсказват поне малко какво представлява доказателството? — не се стърпя да попита Ким. — Аз за какво ли не си мислих: книга, кукла, ритуал, отвара някаква — но само гадая. Какво може да е предизвикало дебати, а в същото време да е било нещо толкова безспорно убедително, пък на всичкото отгоре и никой дума не обелва нито как изглежда, нито що за „деяние“ е…
— Нямам представа — поклати глава той. — Но ти влизам в положението, когато казваш, че си объркана. Наистина е странно, че всички говорят непрекъснато за доказателство, без изобщо да го описват.
— Я чакай! — възкликна най-неочаквано Ким. — Хрумна ми нещо. Не се бях сетила досега. Защо Роналд е държал толкова много да го прибере? Това не ни ли подсказва нещо?
Едуард сви рамене.
— Мен, ако питаш, просто е искал да спести на роднините си още унижения — отвърна той. — Ако някой е бил нарочен за вещер или вещица, е страдало цялото семейство.
— Ами ако доказателството е изобличавало и Роналд? — предположи Ким. — Дали и той не е имал пръст в това, че Елизабет е била изправена пред съд и обявена за вещица? Ако наистина е така, той вероятно е искал да прибере доказателството, за да го унищожи.
— О, поспри се моля те, май се поувлече! — прекъсна я Едуард и отстъпи крачка назад, сякаш тя представляваше заплаха. — В главата ти се въртят само заговори и съзаклятия.
— Роналд се е оженил за сестрата на Елизабет само два и половина месеца след смъртта и — напомни разгорещено младата жена.
— Струва ми се, че забравяш нещо — каза той. — От изследването, което направих на тленните останки на Елизабет, се вижда, че тя редовно е била тровена от новооткритата гъбична плесен. Вероятно е получавала често пристъпи с халюцинации, а това няма нищо общо с Роналд. Всъщност, ако и мъжът и се е хранел с това зърно, би трябвало и той да е получавал пристъпи. Продължавам да смятам, че свързаното с Елизабет доказателство е създадено под въздействието на халюциногенната гъбичка. Както вече казахме, това може да е книга, изображение, кукла, всичко, свързано с окултното.
— Май си прав — съгласи се Ким. Взе писмата и ги прибра в кутията за библии. Сетне погледна дългия коридор на винарската изба, задръстен с писалища и шкафове. — Е, да запретвам ръкави! Длъжна съм да продължа да търся — дано намеря по-ясна следа към проклетото доказателство.
— Аз приключих със срещите — рече Едуард. — Всичко с новата лаборатория върви по вода. Трябва да те поздравя за избора на строителен предприемач. Още днес започва с прокопаването на канализацията. Притеснявал се само да не се натъкне на още гробове! Доста се е стреснал от гроба на Елизабет. Инак е голям образ!
— Смяташ ли да се връщаш в Бостън? — поинтересува се Ким.
— Да. Имам да разговарям с доста хора — не след дълго „Омни“ вече ще работи с пълна пара. Но нямам нищо против да взема влака, както последния път. А ти, ако искаш, остани да поработиш с архива.
— Добре, щом не възразяваш — отвърна младата жена: ако не друго, то поне бе насърчена от писмата, които беше открила.
ПЕТЪК, 12 АВГУСТ 1994 ГОДИНА
Август започна горещ, влажен, обгърнат с мараня. През целия юли почти не бе валяло, сушата продължи и през следващия месец, докато тревата в парка пред жилището на Ким накрая пожълтя и се спаружи.