— Какво ще кажеш? — попита Мери по-възрастната жена, след като тя прочете писмото.
— Определено е оригинал — потвърди Катрин. — Личи си и от почерка, и от изказа. Невероятно! Споменават се и Уилям Братъл, и Джон Левърет. Но какво е това доказателство, за което се говори в него?
— Точно заради него съм тук — да питам вас — поясни Ким. — Опитах се да науча нещичко за своята прапрабаба Елизабет Стюарт, но ударих на камък. Надявах се вие в „Харвард“ да ми помогнете, понеже доказателството, каквото и да е било то, е оставено тук.
— Каква е връзката с лова на вещици? — поинтересува се Мери.
Ким обясни, че Елизабет е била обявена за вещица и е била изправена пред съда в Салем, а въпросното доказателство е било използвано за осъждането и.
— Втория път, когато говори за него, Мадър го описва като „наследството на Елизабет“ — изтъкна Мери.
— Странен израз. Навежда на мисълта, че става дума за нещо, което Елизабет или е изработила сама, или е получила с известно усилие, а може би — с пари.
Посетителката кимна. Сподели, че според нея е вероятно да става въпрос за книга или нещо написано, макар и да призна, че би могло да е всичко, свързвано по онова време с вещерството и окултното.
— Може да е и кукла — намеси се отново Мери.
— И аз си помислих за кукла — съгласи се Ким. Двете библиотекарки обсъдиха набързо как най-добре да се възползват от огромното богатство на библиотеката. После Мери седна пред компютъра и набра името ЕЛИЗАБЕТ СТЮАРТ. Единственото движение в помещението беше мигането на курсора върху екрана на монитора, докато компютърът търсеше в огромната база данни. После екранът се озари от множество списъци и Ким се окуражи. Но надеждата и бързо угасна. Всички изброени жени с името Елизабет Стюарт бяха живели през XIX или XX век и нямаха никаква връзка с Ким.
После Мери написа РОБЪРТ СТЮАРТ, резултатът обаче беше същият — в паметта нямаше статии, свързани със XVII век. След това библиотекарката опита да засече информацията в статиите за ИНКРИЙС МАДЪР, които нямаха чет — ала и в тях никъде не се споменаваше рода Стюарт.
— Не съм изненадана — поклати глава Ким. — Когато дойдох тук, не се надявах особено. Дано не съм ви притеснила.
— Тъкмо обратното — увери я Катрин. — Радвам се, че ни показахте писмото. Стига да не възразявате, няма да е зле да го преснимаме за архива.
— На драго сърце ще ви го предоставя. Щом приключа със своя малък кръстоносен поход, готова съм да даря писмото на библиотеката.
— Много щедро от ваша страна! — възкликна Мери.
— Аз съм архиварката, проявяваща най-голям интерес към Инкрийс Мадър, и с удоволствие ще прегледам богатия университетски архив — току-виж съм открила името Елизабет Стюарт — обеща Катрин. — Каквото и да представлява предметът, би трябвало все някъде да се говори за него — в писмото си Мадър потвърждава, че той е предаден на „Харвард“. По време на съдебните процеси срещу салемските вещици се е разгорял ожесточен спор трябва ли да се зачитат показанията, в които се говори за духове, и ние разполагаме с много материали за това. Имам чувството, че в писмото Мадър косвено говори за тях. Тоест, още съществува надежда да открием нещичко.
— Ще ви бъда много признателна — рече Ким. Даде им и служебния, и домашния си телефон. Библиотекарките се спогледаха. Първа заговори Мери.
— Не искам да ме помислите за черногледа — подхвана тя, — но трябва да ви предупредя, че е почти изключено да намерим самото доказателство каквото и да е било то. На 24 януари 1764 година „Харвард“ е бил сполетян от голямо бедствие. По онова време заради епидемията от едра шарка в Бостън Върховният съд е заседавал в старата сграда на университета. За беда една студена заснежена вечер някой оставил в камината на библиотеката горящ огън, от който избухнал страшен пожар, изпепелил до основи постройката, включително портретите на всички ректори и спомоществователи, а също почти цялата библиотека; тогава е съдържала около пет хиляди тома. Знам много подробности за трагедията, защото това е най-тежкото бедствие в историята на университетската библиотека. Тя е изгубила не само книги — имало е и богата сбирка от препарирани животни и птици и най-странното, колекция, описвана като „хранилище на редки и куриозни предмети“.
— Сигурно там е имало и вещи, свързвани с окултното — отбеляза Ким.