В мига, когато си възвърна самообладанието, тя рязко се извъртя и хукна като попарена от стаята. Влетя в кухнята и трескаво се заозърта. Наля си чаша вода, но не можа да отпие повече от две глътки — ръцете и трепереха, а гърлото и бе свито. Чувстваше се не толкова уплашена, колкото унизена. Реши, че трябва незабавно да се махне оттук. Запъти се решително към хола и входната врата, но Едуард вече стоеше в антрето. Ким въздъхна от облекчение, когато видя, че лицето му напълно се е преобразило — сега върху него се четеше не гняв, а объркване, дори някаква далечна тъга.
— Извинявай — каза той, едвам изричаше думите. — И аз не знам какво ме прихвана. Сигурно е от преумората и напрежението, макар че това не ме оправдава. Още веднъж те моля да ми простиш. Сам себе си не разбирам.
Ким се трогна — гласът му звучеше искрено, с горчива нотка. Пристъпи мълчаливо към него и двамата постояха прегърнати. Върнаха се в хола и седнаха на дивана.
— Този хаос ме потиска ужасно — продължи ученият. — От „Харвард“ непрекъснато ми висят над главата, буквално ме преследват с изискванията си, а аз изгарям от нетърпение да се върна към разработването на лекарството. Елинор продължава изследванията и получава нови и нови добри резултати. Неприятно ми е, че не мога да и помогна, но последното, което бих искал, е да си го изкарвам на теб.
— И аз съм много притеснена — призна си Ким. — Изнервям се всеки път, когато се налага да сменям жилището. За капак и тази моя Елизабет се е превърнала в нещо като мания.
— А аз изобщо не ти помагам — заоправдава се отново Едуард. — Извинявай и за това. Хайде да се помирим и да си обещаем да сме по-внимателни един към друг.
— Хайде! — усмихна се младата жена.
— Сам трябваше да отворя дума за местенето — продължи Едуард с видимо облекчение. — Кога смяташ, че е подходящо да се пренесем?
— До първи септември трябва да опразним жилищата. — Какво ще кажеш за трийсет и първи август?
СРЯДА, 31 АВГУСТ 1994 ГОДИНА
Следващият ден се оказа дълъг и изнурителен. След като най-сетне багажът беше пренесен в имението и Ким се обърна очаквателно към Едуард, той я изненада с предложението да спят в отделни стаи.
— Защо? — смая се тя.
— Защото не съм на себе си. След всичко, което ми се струпа на главата, не мога да спя като хората. Ако спим в различни стаи, ще мога, хванат ли ме дяволите, да запаля лампата и да почета, докато се успокоя.
— Няма да ми пречиш — настоя младата жена.
— Последните няколко нощи спа в своето жилище. Не ти ли беше по-спокойно?
— Не — отсече Ким.
— Значи сме различни — знаеше си своето Едуард. — Лично аз спах по-добре. По-отпуснат съм, когато знам, че не ти преча. Но при всички положения това е само временно. Веднага щом лабораторията заработи и нещата си влязат в релсите, напрежението ще спадне. И тогава пак ще сме заедно. Влизаш ми в положението, нали?
— Да — отвърна Ким, като се опита да потули разочарованието.
Малко след като камионът с носачите се скри, тя съзря иззад дърветата мерцедес, който се носеше с бясна скорост насам. Беше Стантън. Ким извика на Едуард, че имат гости, после отиде да отвори.
— Къде е Едуард? — попита братовчед и, без дори да поздрави.
— Горе — посочи през рамо Ким.
Той профуча покрай нея и се провикна към приятеля си да слезел долу. Личеше си, че е развълнуван.
Ким усети как пулсът и се ускорява. Знаеше, че Едуард е на ръба, и се притесняваше, че Стантън съвсем ще го извади от равновесие. Братовчед и никога не се съобразяваше с чувствата на другите.
— Слизай, де! — извика той отново. — Трябва да поговорим.
Едуард се показа от чупката на стълбите. Слизаше бавно.
— Какво пак е станало? — попита той.
— А, нищо особено — подметка ехидно другият мъж. — Просто капиталът ни се топи като пролетен сняг покрай тези твои щуротии. Проклетата лаборатория продължава да гълта луди пари! Какво толкова правиш, дявол го взел, да не облицоваш кенефите с диаманти?
— Какво точно имаш предвид? — сви вежди ученият и застана нащрек.
— Всичко! — тросна се Стантън. — Да си рече човек, че досега си работил за Пентагона — поръчваш само най скъпото!
— За първокласни изследвания имаме нужда от първокласно оборудване. Обясних ти го съвсем ясно още докато обсъждахме как ще създадем „Омни“. Дано не си въобразяваш, че можеш да купиш такава лаборатория от разпродажба на вещи втора ръка.
Ким ги наблюдаваше. Колкото повече си крещяха, толкова повече се успокояваше тя — Едуард беше ядосан, но се владееше напълно.