Ким затвори очи и си пое дълбоко въздух. Беше покъртена. Сега вече Елизабет сякаш наистина и говореше. Ким усещаше колко силна е била тя като човек въпреки житейските изпитания: грижовна, състрадателна, щедра, самоуверена и сърцата, все черти, които младата жена би дала мило и драго да притежава.
Отвори очи и още веднъж плъзна поглед по някои редове от записките в дневника. Запита се кой ли е Йов, може би ставаше дума за Йов от Библията?. Прочете за трети път изречението за куклите — дали пък доказателството, използвано срещу Елизабет, не беше кукла?
А може би по трагична ирония на съдбата Елизабет със своята щедрост бе разпространявала, без изобщо да подозира, отровните гъбички? Не беше изключено от тайнственото доказателство наистина да е проличало, че Елизабет носи вина.
Ким гледа невиждащо няколко минути през прозореца — не можеше да се отърси от тези мисли. Но колкото и да си блъскаше главата, не се сещаше в какво е могла да се провини Елизабет. В онази епоха е било невъзможно пристъпите да бъдат свързани с гъбичната плесен. Върна се отново към дневника и започна да прелиства внимателно страниците. Повечето записки бяха съвсем кратички: само по няколко изречения — за трудностите, за времето. Най-ранните записки бяха от 5 декември 1678 година и бяха написани с по-едър и плах почерк — Елизабет споменаваше, че е на тринайсет години. Последните редове бяха писани четиринайсет години по-късно! Един цял живот бе затворен между черните корици — от свенливата надежда на малкото момиче до горчивата самота на младата жена, връхлетяна от необяснима беда.
Ким затвори отново дневника. Притисна го до гърдите си, сякаш беше съкровище, и се върна в къщата. Премести в средата на стаята една маса и стол и седна точно срещу портрета. Прелисти наслуки тефтера. Срещу датата 7 януари 1682 година намери по-дълга бележка.
Елизабет бе описала времето като облачно и топло за сезона. После споменаваше някак между другото, че този ден се е венчала за Роналд Стюарт. Това късичко изречение беше последвано от подробно описание на красивата каляска, с която е пътувала от град Салем. Беше споделила радостта и изумлението си, че отива да живее в такава хубава къща.
Ким се усмихна. Докато четеше подробните описания на стаите и обзавеждането в тях си даде сметка, че сега самата тя изпитва вълнение, задето идва да живее в същата къща. Какво прекрасно съвпадение — да намери дневника на Елизабет същия ден! Това сякаш скъсяваше времето и заличаваше трите столетия между тях.
Ким бързо пресметна наум, че когато се е омъжила, Елизабет е била едва седемнайсетгодишна. Не си представяше и тя да е омъжена на същата възраст — Господи, само като си спомнеше какви емоционални проблеми бе имала в началните години в колежа!
Разлисти по-нататък страниците — Елизабет бе заченала само няколко месеца по-късно! Въздъхна. Как ли би се справила самата тя, ако би родила на такава възраст? Побиха я тръпки. А ето че Елизабет явно се беше справила прекрасно. Хората се залъгваха, че имат власт над съдбата си — както тогава, така и сега това бе измамно чувство, което придаваше самоувереност на човешките създания. Трогателна наивност.