Бяха се съобразили със съвета на строителния предприемач и архитекта: колкото по-малко знаят жителите на градчето какво става в лабораторията, толкова по-добре. Само това оставаше, да си имат неприятности с властите или със защитниците на животните. Добре, че имението беше прикътано: отвред бе заобиколено от непроходима гора и от висока ограда.
Към края на седмицата започнаха да пристигат и другите изследователи. С помощта на Едуард и Елинор те си наеха стаи в множеството хотелчета, пръснати във и около Салем. Според договора трябваше да дойдат сами и известно време да живеят разделени от семействата си, за да им спестят притесненията — първите няколко месеца щяха да работят едва ли не денонощно. Срещу това им бе обещано да станат милионери с акциите, които щяха да получат.
Пръв се появи Курт Нойман. Някъде към десет — десет и нещо Ким тъкмо се канеше до отиде от къщата в замъка, когато чу приглушения тътен. Отиде на прозореца и видя мощен мотоциклет, който намали скоростта и спря плавно пред къщата. От него слезе мъж горе-долу на нейните години, който вдигна визьора на каската. Отзад на мотоциклета бе привързан куфар.
— С какво мога да ви услужа? — провикна се Ким от прозореца — реши, че е някой доставчик, подминал завоя към лабораторията.
— Извинявайте — отвърна мъжът и с едва доловим немски акцент попита: — Ще ми кажете ли как да стигна до лабораторията на „Омни“?
— А-а, вие сигурно сте доктор Нойман — рече Ким. — Един момент! Идвам ей сега.
Когато и беше казал, че днес чака Курт, Едуард бе споменал мимоходом и за акцента му. Но младата жена се изненада, че знаменитият учен пристига с мотоциклет.
Ким затвори припряно каталозите с мостри на платове и дамаски, оставени върху масичката, вдигна и вестниците от последните няколко дена, нахвърляни по канапето, и изтича да покани Курт Нойман да влезе. Погледна се мимоходом в огледалото в антрето и отвори входната врата.
Курт бе свалил каската и досущ средновековен рицар, я беше долепил до гърдите си. Но изобщо не погледна Ким. Беше извърнал очи към лабораторията. Едуард, изглежда, също беше чул мотора и сега идваше с колата по черния път към къщата. Спря, скочи от автомобила и прегърна Курт, сякаш са братя, които не са се виждали от цяла вечност.
Обсъдиха набързо червения металик на мотоциклета марка „Бе Ем Ве“ и чак тогава Едуард забеляза, че Ким стои на вратата. Представи я на Курт. Тя се ръкува с учения. Беше едър като канара, близо три пръста по-висок от Едуард, с русолява коса и лазурносини очи.
— Курт е родом от Мюнхен — поясни Едуард. — Завършил е „Станфорд“ и Калифорнийския университет. Мнозина, включително аз, смятаме, че е най-надареният биолог в Щатите, който се е специализирал по реакции на лекарствени средства.
— Престани, Едуард — примоли се Курт — беше се изчервил като рак.
— Извадих късмет — успях да го открадна от „Мърк“! — продължи Едуард. — фирмата толкова искаше да го задържи, че обеща да му построи собствена лаборатория.
Ким гледаше състрадателно как Курт се мъчи като грешен дявол, притеснен от панегириците на Едуард — също както се бе притеснявала и тя на онази вечеря, когато я запознаха с Едуард и Стантън я беше превъзнасял на възбог. Курт и се стори прекалено срамежлив за огромния си ръст, външност на манекен и слава на прочут учен. Германецът не смееше дори да я погледне в очите.
— Но стига сме дрънкали празни приказки! — рече накрая Едуард. — Да тръгваме, Курт. Ти карай след мен с адската си машина. Отиваме да ти покажа лабораторията. Това ще е място за велики дела, казвам ти!
Ким изпроводи с поглед малкия керван, отправил се през моравата към лабораторията, и се прибра мълчаливо. По-късно същия ден, докато Ким и Едуард обядваха, пристигна и вторият от екипа. Още щом чу колата, Едуард скочи от масата и се втурна навън. След малко се върна заедно с висок и слаб, ала мускулест мъж. Беше красив, със силен слънчев загар и Ким си помисли, че и прилича по-скоро на професионален тенисист, отколкото на учен. Едуард го представи като Франсоа Льору. За изненада на Ким изследователят понечи да и целуне ръка, всъщност обаче само я доближи до устните си и тя усети с кожата на дланта си дъха му. Едуард започна и него да превъзнася. За разлика от германеца обаче Франсоа не се смути ни най-малко от славословията. Докато Едуард говореше, той впи тъмни пронизващи очи в Ким и тя трепна, усети как стомахът и се свива.