— И тук се появява загадъчното доказателство — изпревари я Едуард и и върна писмото. — Интересно е, но на мен не ми върши работа. Освен това сега нямам време за такива неща. — Продължиха да слизат по стълбището. — Извинявай, но наистина съм затънал в работа — допълни ученият. — На всичкото отгоре и Стантън е седнал да си придава важности, къса ми нервите едва ли не колкото „Харвард“. Притиснат съм между чука и наковалнята.
— Струва ли си усилието? — попита Ким.
Едуард я погледна, смаяно.
— Разбира се, че си струва! — тросна се гневно. — Науката изисква жертви. Струва ми се, че и ти си го чувала.
— Но както е тръгнало, това е по-скоро икономика, отколкото наука — възрази младата жена.
Едуард не каза нищо. Щом излязоха от замъка, тръгна право към колата.
— Ще бъдем в къщата точно в седем и половина — провикна се през рамо, преди да се намести зад волана.
Завъртя ключовете и отпраши към лабораторията, вдигайки подире си облак пясък и пръст.
Ким седна в своя автомобил и забарабани с пръсти по волана — умуваше какво да приготви за вечеря. След като Едуард си тръгна, тя се ядоса и разочарова, задето се е поддала и е приела това неочаквано и безсмислено бреме.
Никак не се одобряваше. С това свое покорство се връщаше към детството си, когато се бе подчинявала на всяка прищявка на баща си. Но едно беше да осъзнава как се държи, съвсем друго — да се опита да се промени. Както и в случая с баща и, Ким искаше всячески да угоди на Едуард — само и само той да я харесва и уважава. И все пак точно сега беше подложен на огромно напрежение и имаше нужда от нея.
Ким завъртя ключа и потегли с колата към града, за да напазарува. Странно, помисли си тя, беше се озовала в необичайно положение. Не искаше да губи Едуард, но през последните няколко седмици колкото повече се мъчеше да се постави на негово място и да му угоди, толкова по-капризен и недоволен ставаше той. Не разполагаше с много време, затова реши да приготви за вечеря нещо простичко: печени на скара пържоли със салата и топли хлебчета. Купи бира и вино, а за десерт — пресни плодове и сладолед. В седем без петнайсет вече бе начукала пържолите, беше направила салатата и бе приготвила хлебчетата — оставаше само да ги пъхне във фурната. Дори беше запалила огъня под скарата навън.
Нахълта като фурия в банята и си взе набързо душ. Сетне изтича на горния етаж да си облече нещо спортно и се върна в кухнята да извади салфетките и приборите. Тъкмо редеше масата в трапезарията, когато пред къщата спря мерцедесът на Стантън.
— Здрасти, братовчедке! — поздрави той, след като влезе.
Щипна я по бузата. Тя отвърна на поздрава му и го попита ще пийне ли чаша вино. Стантън прие на драго сърце и я последва в кухнята.
— Само такова вино ли имаш? — попита той, докато гледаше как Ким маха тапата.
— Май да.
— Тогава предпочитам бира.
Докато младата жена продължаваше приготовленията, братовчед и се намести върху един от високите столове без облегалка и я загледа. Не предложи да и помогне, но и Ким нямаше нужда от помощ.
— Както виждам, вече сте се сдушили с Бафър — отбеляза Стантън.
Кучето на Едуард се пречкаше из краката на Ким, докато тя сновеше напред-назад из кухнята.
— Браво на теб. Ужасен гадняр е.
— Аз да съм се сдушила с Бафър ли? — засмя се младата жена. — Я не се занасяй. Навърта се тук от любов не към мен, а към пържолите. Обикновено не се отделя и на крачка от Едуард, все стои с него в лабораторията.
Ким провери температурата във фурната и сложи хлебчетата да се пекат.
— Харесва ли ти да живееш в къщата? — поинтересува се Стантън.
— Да — потвърди тя. После въздъхна. — Като цяло. За нещастие на преден план все излиза лабораторията. Едуард е под голяма пара, много изнервен е.
— Ха, на мен ли го казваш! — възкликна братовчед и.
— Онези от „Харвард“ непрекъснато му правят въртели — допълни Ким, но нарочно не спомена, че същото важи и за самия Стантън.
— Още в началото го предупредих — напомни той. — От горчив опит бях наясно, че надушат ли за какво става дума, онези приятелчета в „Харвард“ няма да си траят. Университетите, особено пък „Харвард“, са много чувствителни на тази тема.
— Дано не си съсипе научната кариера — сподели опасенията си Ким. — Преди да се появи тази идея за лекарството, първата му любов беше все пак преподаването.
Посоли салатата и и сложи олио и оцет. Стантън само я гледаше — заговори едва след като тя извърна очи към него.