Като се върна при бюрото забеляза, че мухата още почиваше върху договора, търкайки отново крачета.
„Значи дори и не се притесняваш да си вършиш работата отгоре… — каза й наум. — А това, тъпа мушице, вече е прекалено!“
Пресман отново се намести във фотьойла. Мухата я нямаше.
„Мътните да ги вземат, колко бързо хвърчат тия гадини!“
Отпи глътка мляко, остави внимателно чашата. Бърз поглед към часовника. „Мръсник си ти, Мастърс! Какви ги мотаеш? Язва хванах тук да те чакам!“
Грабна химикала с намерението пак да се съсредоточи в четене, после ядно го тръсна на бюрото. Не можеше да се концентрира. Стисна чашата с мляко, извъртя се с фотьойла към прозореца. Болката в главата набъбваше. Той отпи нова глътка, зарея замечтан поглед над града, ширнал се пред него.
„Сивота! — помисли си. — Тъга, мъка, печал… Какво обезличаване!“
— Точно като моето безлично съществуване… — чу се после да произнася.
За пореден път разтри тила си, стискайки зъби.
„Вратните ви мускули трябва малко да се пораздвижат, Рой — сухо отекна в съзнанието му гласът на доктор Кирби. — Размачквайте ги, правете някакви упражнения… Иначе ще атрофират…“
— Благодаря ви, доктор Кирби — измънка Пресман.
Плесна гневно с длан дясното си коляно, където мухата току-що бе кацнала. Остра болка мигновено го сряза в главата. За кой ли път този ден. Пресман отново изстена.
Постепенно болката го отпусна. Той се извъртя с лице към бюрото и остави чашата. Като че ли най-добре беше да се откаже да чака Мастърс.
„В крайна сметка — замисли се, — едва ли някого щеше да го е грижа толкова за смешната сделка от двеста хиляди долара…“
Пресман затвори очи. Само да можеше да…
Тръсна ядосано дясната ръка в момента, в който мухата го полази по дланта, опитвайки да се намести и там да си свърши работата. Клепачите му се отхлупиха, опита се да я стрелне, да я засмуче с поглед, но мухата отдавна я нямаше.
— Гадост! — изръмжа. — Ще те…
Пресман мразеше мухите. Винаги ги бе мразил. Мръсни, досадни същества! Пъплеха върху всякакви гадории, а после с цялото си нахалство се наместваха да пълзят и върху салатата ви с рокфор…
„Какво ти става? — сепна се той мислено. — Успокой се, опитай се да се овладееш!“
Погледна към чашата с мляко. Дали да не пусне вътре две хапчета Алка Селцър? Да се порадва на издуващите се млечни балони? Специален коктейл за преуморени служители!
Мухата неусетно се бе настанила до чашата. Пресман я загледа мрачно.
А после озарението го споходи.
Трябваше на всяка цена да я убие!
Той внимателно си пое дълбоко въздух. Не искаше да я подплаши. Странно. Досега бе наблюдавал ципокрилото с известна доза любопитствво, без някакво по-конкретно намерение. Естествено, беше погълнат от по-важни проблеми — обидното закъснение на Мастърс, договорът с Бейкър, болките… Едва сега осъзна, че му се налагаше да отстъпи пред неоспоримия факт.
Защото тази муха започваше съвсем настойчиво и неоспоримо да му досажда!
Чудна работа!
— Госпожо Муха, настана вашият час! — заяви й той. — Трябва да приемете кротко вашата смърт!
Огледа се. Какво оръжие да избере? Развеселено се изкиска, когато погледът му спря на договора с Бейкър. Щеше да свърши отлична работа. Представи си какви чупки щяха да изпишат гъстите вежди на Бейкър при вида на размазаните вътрешности на ципокрилото и пръските кръв, зацапали Параграф Трети на Член Първи…
Не, по-добре да не дърпа дявола за опашката. Нека не е с договора на Бейкър!
Задебна мухата.
„Отлитат заднешком! — спомни си той още някои нещица от началните курсове. — Така че ще трябва да я ударя отзад в момента, в който си надига задника да полети!“
Пресман стисна зъби, намръщи се. Не. Сега не. Мухата беше прекалено близо до чашата. Рискуваше да я счупи, да я разбие на парчета и да оплеска в мляко всичко по бюрото, да съсипе договора. Не, благодаря.
Пресман отново затвори очи. Искаше да обмисли спокойно плана за атака. Ловецът трябваше да бъде много по-хитър от преследвания. И много по-търпелив. Той протегна дясната си ръка към мухата, щракна с пръсти. Мухата веднага отлетя. Истинско разочарование завладя Пресман. Постара се някак си да го превъзмогне.
„Пак ще се върне!“ — успокои се.
Сгуши се във фотьойла и зачака.
„Великият Бледолик Ловец се бе спотаил сред високите прерийни треви и и присвил зорки очи, дебнеше с готово за стрелба оръжие.“