„О, не!“ От ярост пръстите на ръцете му се сгърчват. Той сграбчва завесата, рязко я дръпва надолу. Корнизът се откъртва от стената, завесата се смъква на купчина. Във въздуха политат мазилка и прахоляк.
„Мръсница!“ — друго не може да измисли. После се обръща, в очите му проблясват налудничави пламъчета. Мухата пак е тук, каца на бюрото. Мили Боже! Та тя изглежда още по-голяма!
— Не! — крещи той. Хвърля се към бюрото, пори въздуха с вестника, опитва се да я изненада в полет, да я размаже, докато е отгоре… Не престава да блъска дори и когато снимките подскачат и се пръсват на пода.
— Пукни, мръснице! — крещи обезумял, напълно загубил разсъдък. Поваля и термоса, който също се отъркулва при снимките. Договорът на Бейкър и кърпичката на свой ред политат.
— Голяма работа! Хич не ме интересува!
Мухата е изчезнала. Той замръзва неподвижен, опитва се да долови отнякъде нейното бръмчене. Не, дишането му е прекалено шумно. Преглъща звучно, не без известно усилие.
— Мамка му! — ругае. — Мамицата му стара!
Сега мухата действително е част от неговите проблеми.
„В края на краищата няма на четиридесет и седем години да се хвърля от прозореца заради една тъпа муха!“
Той се оглежда навсякъде, търси мухата. Не усеща бодежите в тила и бръсначите, разрязващи вътрешностите му. Не проумява, че този гумен балон, който като ковашки мях постоянно се издува и свива, е главата му.
Едно-единствено нещо има значение сега! Едно-единствено!…
Мисълта му замира, широка усмивка си проправя път сред разкривените черти на лицето му. Мухата е кацнала до бюрото, върху черния нисък диван с бежова тапицерия на гарнитурата. „А толкова ме разубеждаваха за тоя лайнян цвят!“ — спомня си той, припълзявайки леко напред.
Доближава диванчето, с левия крак избутва ниската масичка.
„Сега вече няма да ми избягаш!“
Сърцето му забива учестено. „Ето, адреналинът ми се покачи!“
Започва нещо нервно да си мърмори, усмивката е застинала на устните му като на смъртник.
„Гадина, ти ще умреш! Ще умреш!“
Хвърля се върху диванчето и цялата тежест на тялото му е неговото тайно оръжие. В устрема си замахва, нанася мълниеносен удар с бухалката. Мухата прелита от лявата му страна, чува звучното й лутане из абажура на съседната масичка. Спуска се натам, размахвайки разпокъсалите се вече листа. Звучен плясък отеква върху плота на масичката. Той ликува.
„Най-сетне, да!“
Не може да повярва на очите си. Мухата отново полита, за да кацне пак върху абажура. Той не се колебае. Едва съвзел се от изненадата, удря встрани, право в абажура. Лампата с хрущене и пукот се разбива върху земята, мухата отлита.
— Мръсница! — реве той.
Запокитва яростно остатъците от листата подир нея. Те литват нагоре, после като ранени птици плавно се смъкват на пода. Пяна се стича по устните му, той върти обезумели очи.
— Къде си, дяволите да те вземат? Къде си, проклето чудовище? Мръсница!
Задъхва се от изнемога, едва успява да изговори думите. Усеща как лигите от брадичката му затичат към ризата, плъзват надолу във врата му. Обърсва ги набързо с длан, ръмжене се надига в гърлото му. Очите му са изхвръкнали от орбитите, продължават да търсят.
Някакво движение в огледалото на бара зад него привлича погледа му. Мигновено се обръща натам. Концентрира се, присвива очи. За миг му хрумва, че вече има две мухи. Напъплят го тръпки. После се упреква за глупостта си. Просто отражението на мухата и концентричните кръгове, които описва, са го накарали да повярва в подобна оптична измама. Мухата продължава да прелита над бара. Бученето й е станало още по-заплашително. Той прави крачка напред. „Изчакай!“ — предупреждава го вътрешният му глас. Останал е без оръжие. Отчаяно се оглежда. Няма нито минутка за губене! Другата част от вестника? Не, едва ли ще му помогне повече. Да свие на две някое списание? Надали ще е по-добре, отколкото с проспекта.
— Мътните да го вземат! Трябва ми нещо! — пелтечи, сам едва разбирайки току-що издуманото.
— Да! — разнася се неистовият му вик.
Хвърля се върху дивана, удря коляното си, но сграбчва възглавницата. Отлично! Така ще има повече ударна площ! Да я зашемети мигновено, да я размаже, тази мръсна, тъпа, гадна, проклета муха! Изправя се рязко на крака и почти губи равновесие, обръщайки се към бара. Затваря за миг очи, чернилката пред него се прояснява, после запристъпва внимателно, все така вторачен в мухата, която кръжи някъде там отпред.