Щурмовата лодка изрева в развълнуваното море — потегляше да вземе последните хора от брега.
— Мислиш ли, че ще успеем? — попита Тори.
— Двигателите ни са достатъчно мощни, но ако корабът е заседнал дълбоко, ще се изправим пред класическата дилема между сила и неподвижно тяло.
— Наистина ли ще оставиш китайците?
Кабрило не отговори, но мълчанието му беше красноречиво. Въпреки онова, което беше казал, Тори видя решителността в очите му и разбра, че ще извади душата на любимия си кораб и ще изложи на риск живота на хората си, но ще спаси поне един китайски емигрант.
След няколко минути лодката на „тюлените“ се отдели от брега, натоварена с последните хора на Корпорацията. Хуан я изчака да мине покрай буксирните въжета и доближи предавателя до устата си.
— Добре, Ерик. Тръгвай.
„Орегон“ бавно потегли и въжетата се издигнаха над морето и се опънаха.
— Готово — отвърна кормчията. — Скоростта на дъното е нула. Опънати са докрай.
— Бавно увеличи тягата на тридесет процента и задръж.
Магнитохидродинамичните двигатели увеличиха мощността си с характерния си вой. „Орегон“ потъна по-дълбоко поради ъгъла на теглене и мощта на моторите и вълните започнаха да се разбиват по-яростно в носа.
— Мръдна! — извика Ерик. — С метър и нещо.
— Не, това са въжетата. — Докато учеше в колежа, Хуан беше прекарал едно лято на влекач и знаеше, че разтягането на буксирните въжета изглежда така, сякаш вече са потеглили. — След минута ще разбереш, че се плъзгаме назад. Тогава увеличи тягата на петдесет процента.
Кабрило се втренчи във вълните, разбиващи се в „Селандрия“, опитваше се да види дали корабът се движи, или те само се плискат в него. Имаше някакво движение, когато водата минеше под носа, но всеки път, щом предната секция се издигнеше, кърмата хлътваше все по-надълбоко.
— Петдесет процента — докладва Ерик. — Няма движение.
— Увеличи на осемдесет.
— По-добре недей — предупреди Макс Ханли. — Вече натовари достатъчно много бебчето ми.
Теоретично за мощността на магнитохидродинамичните двигатели нямаше граница, но системата имаше слабо място — високоскоростните помпи, които охлаждаха с течен хелий магнитите до свръхпроводими температури. Ниските температури объркваха витлата и след продължителното претоварване, за да стигнат до Камчатка, Макс се притесняваше, че може да се повредят.
— За двигателите се грижи най-добрият инженер в световния океан. Увеличи на осемдесет.
„Орегон“ заора още по-надълбоко и вълните обляха перилата. Водата на кърмата заприлича на врящ казан — помпите изхвърляха стотици тонове в минута.
— Нищо — каза Ерик. — Заседнал е. Не можем да го издърпаме.
Хуан не обърна внимание на песимизма му.
— Дай рязко дясно на борд.
Ерик се подчини и завъртя контролните уреди. „Орегон“ се дръпна като куче на каишка.
— Ляво на борд!
Корабът се завъртя и опъна буксирните въжета. Те затрептяха от напрежението. От „Селандрия“ се изтръгна изтерзан стон, стържене на метал, докато се преместваше.
— Хайде, бебчо. Хайде! — възкликна Кабрило. Тори беше затиснала устата си с ръка. — Става ли нещо?
Ерик върна „Орегон“ надясно и отговори:
— Не. Скоростта на дъното остава нула.
— Хуан — намеси се Макс, — охлаждащите помпи в трети и четвърти двигател започват да блокират. Трябва да ги изключим и да вземем колкото можем повече от тези нещастници на борда.
Кабрило изсумтя. Китайците бяха предупредени да не излизат на палубата, защото ако се скъсаше, буксирното въже щеше да излети с такава сила, че да пререже някого на две, но носът на „Селандрия“ представляваше море от пребледнели, уплашени хора: бяха се скупчили един до друг и трепереха под студения дъжд. По грубо преброяване емигрантите на океанския лайнер бяха над три хиляди. „Орегон“ можеше да качи само една трета от тях.
— Намали — каза Кабрило.
Макс моментално изпълни заповедта и бръмченето на двигателите намаля. Освободен от напрежението, „Орегон“ подскочи нагоре и се отърси от водата като куче.
Тори погледна Кабрило изпитателно и неодобрително: упрекваше го, че се е предал толкова лесно. Но той не беше приключил със заповедите.
— Отпуснете въжетата и размотайте още сто метра.
Дайте бавно напред и се пригответе да хвърлите двете котви.
— Хуан, наистина ли мислиш…