И млъкна, защото забеляза искрата в очите на Кабрило и кривата, почти пиратска усмивка, трептяща на устните му. Както обикновено, Хуан Кабрило беше една крачка пред президента на Корпорацията и само го изпитваше, за да разбере какво мисли за напускането на Труит. Кабрило нито за миг не се съмняваше в мисията, нито в себе си, но периодът беше критично важен за Корпорацията и той искаше да се увери, че Ханли стои сто процента зад целите им. Хуан беше заложил капан с преструването си на несигурен и Макс се беше хванал. Тъкмо затова никой не играеше покер с председателя.
— Много си хитър — ухили се Макс.
В същия миг от ватерлинията на „Орегон“ се чу пронизително свистене и двамата надникнаха над перилата. Специалните резервоари по външната страна на корпуса се изпълваха с морска вода и балансираха кораба, за да изглежда така, сякаш трюмовете са пълни. Хуан погледна разпенената диря и забеляза промяна в курса — дългата бяла ивица леко извиваше на изток.
— Мърфи и Стоун явно са намерили мястото, където ще се правим на жертвен агнец — отбеляза Макс и погледна стария си джобен часовник.
Кабрило се замисли за страховития арсенал на борда на „Орегон“ и за мъжете и жените, обучени да боравят с оръжията.
— Жертвен тигър, приятелю, жертвен тигър.
На следващия ден „Орегон“ стигна до мястото, където според изчисленията на Марк Мърфи и Ерик Стоун щеше да е най-вероятно да привлекат пиратите. Хироши Кацуи се беше съгласил с условията на Кабрило. „Нужен е пират, за да хване пират. Успех“ — каза той и съобщи всичко, което консорциумът му знаеше за нападенията. Мърфи и Стоун анализираха информацията и намериха в атаките пренебрегвани досега прилики. Съпоставиха климатичните условия, фазите на луната, размера на корабите, товарителниците, броя на членовете на екипажа и десетина други фактора, за да открият в Японско море място, където беше най-вероятно пиратите да нападнат „Орегон“.
За кораба и товара беше създадена легенда, подкрепена в различни бази данни в случай, че пиратите избираха целите си по този начин. „Орегон“ уж прекарваше дървен материал и електроника от Пусан до Нигата, Япония, но привлекателното на борда му беше присъствието на един пътник, ексцентричен американец, който пишеше романи, докато обикаляше света с товарни кораби.
Ричард Хилдебранд наистина съществуваше и любовта му да работи в морето беше обилно документирана в медиите. В момента той пишеше следващия си бестселър на борда на един супертанкер, пътуващ от Ротердам за Персийския залив. Корпорацията се съмняваше дали пиратите ще проверят тази подробност. Благодарение на хонорарите си и от книгите си, и от Холивуд, Хилдебранд беше един от най-богатите писатели на света и привлекателна жертва за отвличане. Въпреки че пиратите все още не бяха опитвали такова нещо, Мърфи, Стоун и Хуан бяха на мнение, че похищението на Хилдебранд може да е логичната ескалация в престъпната дейност на бандитите.
За да не рискуват с откуп за заложника, Мърфи и Стоун бяха записали по-многоброен екипаж — 57 души, голям за стандартите на модерната търговия. Корабът щеше да е съблазнителна мишена и поради съответната сума за заплати в сейфа.
Палитрата на залеза от червени, розови и пурпурни багри беше по-зрелищна дори от пепелта, изхвърляна във въздуха от изригващ вулкан далеч на север на полуостров Камчатка. Кървавочервената луна хвърляше зловещи отблясъци върху спокойното море, звездите бяха избледнели до светли точки. Членовете на екипажа бяха на бойните станции. Джулия Хъксли и екипът й бяха готови в лазарета да лекуват всичко от охлузване до огнестрелни рани. Оръжията на кораба бяха заредени и чакаха в тайните си скривалища. Подобно на германските подводници от Първата световна война, плоскостите от двете страни на „Орегон“ можеха да се спускат: зад тях имаше 120-милиметрови оръдия като на танковете „Ейбрамс М–1А1“. На борда имаше и три 20-милиметрови контролирани с радар многоцевни картечници „Гатлинг“. Всяка изстрелваше по три хиляди куршума в минута. „Гатлинг“ беше предимно противоракетна система и можеше да сваля самолети. Канонадата срещу ватерлинията на всеки неброниран кораб би пробила достатъчно дупки, за да го изпрати на дъното.