Сърцето му биеше като механичен чук и първите два куршума не попаднаха в целта. Той пое дълбоко дъх, за да се успокои, изпусна половината, затаи останалия и стреля още два пъти. Двата прожектора експлодираха в дъжд от стъкла и се възцари мрак.
Почти веднага се чу отсеченият пукот на скритото оръдие и на палубата затракаха гилзи. Стрелците отново се бяха включили в сражението.
Кабрило сложи нов пълнител, нагласи прибора за нощно виждане и се залови за работа. На странната зелена светлина на уреда пламъците от дулата приличаха на светулки, а хората — на фосфоресциращи призраци. Хуан се посвети на ролята си на ангел пазител на Еди Зенг.
Еди все още беше прикован и уязвим на открито и ако се съдеше по бавното му придвижване, беше ранен. Нямаше кървава диря, тоест по всяка вероятност бронежилетките бяха спасили живота му, но веднъж Хуан също беше улучен през бронежилетка и знаеше, че Еди ще може да нормализира дишането си едва след няколко мъчителни часа. След две-три минути Зенг стигна до входа на надстройката и две ръце го издърпаха в безопасност.
В пушека от кордит, който се стелеше на талази като гъста английска мъгла, Кабрило виждаше потенциални мишени и стреляше, като внимателно се прицелваше. Докато екипът му не надделееше в битката, нямаше да си прави труда да взима пленници. От труповете на палубата се лееше кръв; огънят на „тюлените“ намаля до единични изстрели. Очевидно бяха понесли загуби. Двама пирати изскочиха от укритието си до люка в основата на крана. Единият извади нещо от раницата на другаря си. Експлозив. Кабрило застреля и двамата, преди да успеят да активират устройството. Друг пират се опита да побегне към надстройката. Хуан обърна оръжието си към него, но в същия миг едното оръдие изгърмя и залпът преряза мъжа на две.
Това, изглежда, пречупи гръбнака на ордата пирати. Десетината оцелели се втурнаха към стълбата, за да слязат на „Кра“ и да се спасят от смъртоносния огън от надстройката. Прекратявайки огъня обаче, хората на Еди бяха заблудили пиратите и ги бяха накарали да помислят, че пътят им за бягство е чист. Двама пирати се строполиха на палубата. Труповете им се плъзнаха в собствената им кръв.
„Кра“ започна да се отдалечава, изоставяше хората си на борда на „Орегон“. Кабрило огледа палубата на траулера, но не забеляза цели. Въжетата на риболовния кораб все още бяха завързани за подвижната стълба и бавно се опъваха. Двама пирати тъкмо слизаха по стълбата, когато „Кра“ потегли. Стълбата се опъна като мост от единия до другия кораб и въжетата се скъсаха. Тежката деветстотин килограма стълба се изкриви, изтръгна се от „Орегон“, изхвърли пиратите в морето и после ги удари, когато се показаха на повърхността.
„Кра“ промени ъгъла и стесни разстоянието, за да даде възможност на хората си да скочат на борда. В оперативния център Ерик Стоун разгада маневрата, обърна „Орегон“ наляво и леко увеличи скоростта точно когато останалите пирати се хвърлиха към перилата. Единият се стовари върху главната лебедка на „Кра“. Хуан чу как костите му се натрошиха и видя как тялото му се претърколи на палубата на траулера. Вторият пират се блъсна в корпуса на „Кра“, падна във водата и не изплува. Другите шестима пльоснаха в тясното пространство между двата кораба.
Кабрило не знаеше дали кормчията на риболовния траулер е видял какво става, или просто не го интересува. „Кра“ продължи да се обръща към „Орегон“. Ерик Стоун подаде тяга в опит да изблъска траулера встрани, но витлото беше далеч пред „Кра“ и мощното му завъртане само надипли вълните.
Двата корпуса се сблъскаха с пронизително стържене на стомана и смазаха мъжете във водата, превърнаха плътта и костите им в розова паста, която се разми, когато корабите се разделиха.
Хуан извади портативен предавател от едно чекмедже в задната част на кабината на щурвала.
— Говори Кабрило. Веднага щом получите видимост ги надупчете по ватерлинията. Нека тия копелета разберат, че няма да се изплъзнат.
— Прието — отвърна Марк Мърфи.
Разстоянието между двата кораба се увеличаваше. Един моряк на борда на „Кра“ закачаше куката на крана за въжетата на контейнера зад кабината на щурвала. Кабрило изстреля няколко куршума с пистолета си „Хеклер и Кох“, но да улучи мишена, която се поклаща по вълните, от нестабилна платформа, беше почти невъзможно. Пиратът дори не вдигна глава, докато куршумите свистяха около него. Невидим кранист включи стрелата на крана, който се издигаше под ъгъл над кърмата на траулера, и повлече контейнера по палубата на „Кра“: по дъските оставаха дълбоки следи. Долният край на контейнера се закачи в кнехта, но барабанът на лебедката продължи да се върти. Контейнерът за миг се заклати, после с отекващ трясък се преобърна на една страна, стигна под крана и се издигна във въздуха. Кранистът освободи спирачките и контейнерът падна в морето, подскочи няколко пъти и започна да се пълни с вода. Кабелът се размотаваше от свободно въртящата се макара. „Кра“ продължаваше да увеличава разстоянието. Контрабандната стока, която пренасяше траулерът, очевидно беше в контейнера и Кабрило реши, че ако са достатъчно бързи, може да извадят траулера от строя и да успеят да се доберат до контейнера, преди да е изчезнал завинаги.