— Отговорникът по спускането, обажда се Кабрило — каза Хуан в микрофона. — Отворете вратите на корпуса и подгответе единия дълбоководен разузнавателен робот. Двама водолази да чакат. Донесете екипировка и за мен.
След петнадесет минути, облечен в оранжев неопренов костюм, Хуан стоеше зад оператора на робота. Очилата му бяха закачени на лявата ръка. Не беше необходимо да се гмурка заедно с апарата, но искаше да почувства освежителното спокойствие на прегръдката на океана. Раменете и вратът го боляха от напрежение и гняв.
Подводната сонда представляваше малък плавателен съд с формата на торпедо с три витла с променлива скорост на оста за двигателната сила и маневреността. В куполообразния нос имаше видеокамера с висока разделителна способност, а отзад бяха монтирани фарове, които осветяваха триметрова ивица в тъмните води.
Огромните врати към морето се отвориха и в огромния трюм в средата на кораба нахлу хлад. Подводните фарове хвърляха трепкащи зелени отблясъци върху напречните прегради. Голямата подводница „Номад 1000“ се извисяваше над басейна като дирижабъл, готова в случай, че се нуждаят от силната й автоматична ръка.
— Минаваме на петнадесет метра — съобщи диспечерът. Вниманието му беше приковано в екрана, показващ картина от камерата на робота. Виждаше се само мрак. Пръстите му стискаха двата лоста, които контролираха сондата. — Осемнайсет.
— Там. — Кабрило посочи.
В тъмнината се появиха едва забележими очертания. Отначало бяха черни и неясни, но с приближаването на робота се откроиха. Сондата се приближаваше откъм кърмата. Бронзовото витло блесна на силните светлини. След това се видя и рулят. Хуан никога не беше виждал такава подводница.
— Издигни ни метър и половина и дай три напред.
Операторът изпълни заповедите му и витлото изчезна от обхвата на камерата. Появиха се стоманени плоскости на корпус, но не бяха оформени като на типична подводница. От друга страна, Линда беше казала, че подводницата е странна, когато беше проверила формата й с активния сонар.
А после изведнъж забелязаха буквите ХАМ, изписани с бяла боя на черния корпус.
— Дръпни ни назад — каза Кабрило.
Малкият подводен робот даде на заден ход и думата нарасна на нищо неозначаващото УТХАМПТ.
— Какво означава УТХАМПТ, по дяволите? — попита единият водолаз.
— Саутхамптън, Англия — отвърна Хуан.
В същия миг се видя и името — „Авалон“. Това изобщо не беше подводница.
— Мислиш ли, че това е корабът, от който пиратите са отмъкнали бегълците?
— Съмнявам се. — Кабрило се вторачи в екрана, докато роботът минаваше над перилата на кърмата и покрай задната палуба. Сред плетеницата от оборудване плуваха риби. — Но съм сигурен, че е една от жертвите им. Обзалагам се, че е бил нападнат точно преди ние да влезем в обхвата на радара им. — Свърза се с мостика и помоли Марк Мърфи да провери кораба с британски флаг.
— Нямаше ли да чуем SOS? — попита водолазът.
— Не и ако пиратите са го заглушили или са се качили на борда, като са използвали някакъв номер, който да им позволи да превземат радиостанциите, преди те да изпратят сигнал за тревога.
— Шефе, обажда се Мърфи. „Авалон“ принадлежи на Кралското географско дружество. Пуснат е на вода през 1982 година, дълъг е четиридесет метра и…
— Кога за последен път са чули за него? — прекъсна го Кабрило.
— Според съобщение в пресата от Кралското географско дружество преди четири дни са загубили връзка с кораба. Американските спасителни екипи в Окинава не са намерили нищо.
— Няма логика. — Хуан беше озадачен. — Ако пиратите са се качили на борда и са прекъснали комуникациите, спасителните екипи би трябвало да забележат кораба за нула време.
— Не и ако са го потопили веднага — отговори операторът на дълбоководния робот.
— Няма начин да е потънал само на двайсет метра за четири дни. — Кабрило се замисли. — Освен ако… ако някой не е успял да спре нахлуването на вода.
— Пак щеше да потъне — обади се водолазът. — Щом е загубил плаваемост и е стигнал дотук, ще продължи да потъва.
Хуан го погледна.
— Уместна забележка, освен ако не се е заклещил в област от силно солена вода. По-гъста е от сладката и затова един и същ обем измества по-голяма тежест. Океанът е напластен като торта със слоеве вода с различно ниво на соленост и температура. Възможно е „Авалон“ да е потънал в пласт свръх гъста вода, която да е запазила равновесието му. — Кабрило все пак беше наясно, че корабът ще продължава да се пълни с вода, ще се плъзне през солената зона и после ще се устреми като камък към дъното.