Почука с металния лост, за да съобщи на Тори, че е до нея. Отговорът й беше мигновен и гневен: не бе очаквала, че ще я спасява по този начин.
След четири минути Кабрило бутна вратата с лоста, но не можа да я отвори. Наложи се да пробие още две дупки и да опита отново, но резултатът беше същият. Той се приготви да направи още няколко дупки, за да ускори спасителната операция, но изведнъж…
Изведнъж някъде пред надстройката внезапно изригна поток мехури. Отворът за вентилацията в трюма отпред беше поддал и в „Авалон“ се изливаха хиляди литри вода. Шестимата водолази, които работеха на носа, се появиха до ниския широк комин, проправяха си път във вихрушката от мехури и прииждащата вода. Единият прокара пръст през гърлото си веднага щом се озова в кръга светлина, струящ от подводните прожектори. Това беше знак, че не са довършили прикрепянето на всичките въжета.
След миг носът започна да потъва и корабът се наклони ляво на борд. „Авалон“ се държеше за „Орегон“ с три въжета — две отзад и едно отпред. За няколко минути корабът сякаш се стабилизира, но ъгълът, под който се беше наклонил, позволи на водата да влезе и през други места. Кранистите на „Орегон“ храбро се опитваха да задържат в равновесие „Авалон“ колкото е възможно по-дълго, но щяха да загубят битката.
В първите трескави секунди Кабрило се беше отдалечил от корпуса, но после бързо се върна при вратата. Кошът с инструментите се беше плъзнал чак до шпигата. Той направи знак на единия от хората си да му го донесе и задърпа неотстъпчивия люк.
Тори сигурно беше политнала назад в преддверието, когато корабът се беше наклонил, а това означаваше, че ще трябва да гази във водата, докато Хуан отвори вратата. Надпреварата с времето се беше ускорила.
Въжето на носа беше нахлузено около единия от летите стоманени гъбовидни кнехтове. Другият му край се понесе в струята мехури и затанцува около такелажа на предната мачта на „Авалон“. Натоварването не беше равномерно и въжето започна да се изхлузва. Стоманените нишки стържеха, досущ като жаловит вик на алпинист, изпуснал се от скала.
Водата нахлуваше в предния трюм. За няколко секунди въжето остана опънато, после се изхлузи. Носът се заби надолу и корабът се наклони на деветдесет градуса. Въжетата се опънаха и острата като нож предна част на „Орегон“ се приведе към бездната. Шесттоният кран се бореше да задържи три пъти по-голяма тежест, напрежението се увеличаваше с всяка секунда.
Поради съпротивлението на водата завъртането на деветдесет градуса стана за няколко секунди и Хуан успя да хване вратата, докато палубата се преместваше отвесно и задната преграда падаше надолу. Стържене прониза водата, сякаш се разнесе от всички посоки. Кабрило се огледа трескаво, търсеше източника. Кулите с прожекторите се търкаляха по палубата и създаваха кошмарен ефект от блясък и тъмнина. Стърженето се усили. Кабрило вдигна глава и видя една спасителна лодка — тъкмо се откъсваше от стойките си и се превърташе по дължината на кораба. Той се дръпна встрани и тя мина покрай него. Инерцията й го притегли като водовъртеж. Влачещите се зад спасителната лодка въжета бяха истинска плетеница и го закачиха точно когато се обръщаше да види дали хората му са избегнали опасността. Един възел го забърса по тила и откъсна маската му.
Хуан посегна да я хване в черния водовъртеж. Солената вода пареше очите му. Оранжевата маска се носеше към дълбините. Кабрило успя да я хване, нахлузи я, наклони глава и изпусна въздух от шнорхела, за да изхвърли водата. Заплува към вратата. Погледна компютъра на китката си. „Авалон“ потъваше с три метра в минута и ускоряваше. Хуан знаеше, че на „Орегон“ Макс ще направи всичко възможно, за да забави потъването му, но имаше граници, до които можеха да дишат сгъстен въздух.
Друг водолаз, блъснат силно, когато корабът се наклони, доплува до кутията с инструменти, която се беше заклещила в перилата до пилона за знамето, взе резервния акваланг и се присъедини към Кабрило.
Повдигнаха вратата с лоста. За секунда изригна завеса от мехури. Бяха успели да открехнат вратата, но налягането отново я затвори. Натиснаха по-силно. Хуан имаше чувството, че мускулите на гърба му се отлепят от костите, пред стиснатите му очи се взривиха черни звезди. Точно когато реши да се откаже, вратата се отвори и водата нахлу вътре.
Мощните прожектори, които бяха монтирали на задната палуба, или се бяха строшили, или бяха потънали и Кабрило разполагаше само с водолазното фенерче. Светна го. Помещението беше тясно и боядисано в мръсно бяло. Метални стълби се спускаха към люка за палубата на мостика. Вратата вдясно, откъдето се излизаше на главната палуба, също беше затворена. И в следващия миг Хуан видя Тори — тъмен плаващ по водата силует с отпуснати крайници. Косите й се бяха разпилели на ветрило около главата й като анемонии на тропически риф.