— Моля.
— Страхотна хубавица — отбеляза Макс, когато двамата с Кабрило излязоха в коридора.
— Страхотна лъжкиня — поправи го Хуан.
— Да, и това — съгласи се Макс и почука с лулата си по големите си зъби.
— Е, какво мислиш?
— За кое? Че е добра лъжкиня или защо ни излъга?
— И за двете.
— Нямам представа. Радвам се обаче, че Линда предвидливо я разпита снощи.
— Аз не бих се сетил да го направя — призна Кабрило.
— Ти беше в такова състояние, че се чудя как изобщо си намерил каютата си.
— Линда каза, че начинът, по който Тори описала корабите и пиратите, я навел на мисълта, че има военна подготовка.
— Или изследователска и просто прилага уменията си за научни наблюдения към всичко, което види.
— Тогава защо излъга, че не си спомня какво й се е случило, докато е била затворена на „Авалон“? — Хуан се навъси. — Никой не й каза колко време е била там, но тя знаеше точно колко дни. В нея има нещо повече, отколкото показва.
— Не можем да я принудим да ни каже, нито да я задържим. Хеликоптерът на Кралското географско дружество ще е тук след няколко часа.
— И униформите — продължи Кабрило, сякаш не беше чул думите на Ханли. — Каза, че пиратите били с черни униформи. Типовете, с които се сблъскахме снощи, бяха с джинси, къси панталони и тениски. Нещо не се връзва.
Влязоха в оперативния център. Дежурна беше Линда Рос. Седеше пред командната станция и ядеше сандвич.
— Как мина? — попита с пълна уста и веднага я закри със салфетка. — Извинявайте.
— Може да се смяташ за служител на месеца — отвърна Хуан. — Разговорът ти с Тори снощи е гениално хрумване. Днес тя твърди, че не си спомня нищо — нито корабите и униформите, нито дори какво е правила, докато „Авалон“ е потъвал. Между другото, Тори не можа да огледа добре басейна, нали?
— Не. Джулия уви главата й в гореща хавлия веднага щом я извадиха от водата. Всъщност Тори проговори едва когато я заведохме в лазарета и Хъксли започна да я затопля. Беше посиняла като сойка и трепереше като трепетлика, но беше абсолютно сигурна какво е видяла. Накара ме да повторя, че големият кораб бил като паралелепипед. А сега не си спомня, така ли?
— Убедени сме, че си спомня, но не иска да каже — отвърна Макс.
— Защо?
Кабрило провери списъка с дежурствата.
— Това е въпрос за един милион долара. Ако отговориш, получаваш място на служебния паркинг.
— Хубава награда, но колата ми е на десет хиляди мили в гараж в Ричмънд. — Линда се засмя, но веднага стана сериозна. — Както вече споменах, когато разговаряхме, имах чувството, че Тори ми докладва, сякаш съм й командир.
Хуан не се съмняваше в преценката й. Линда имаше богат опит в разпитите и знаеше какво говори.
— Не е била сигурна дали ще оживее, затова е трябвало да каже на някого какво знае.
Линда кимна.
— И аз мисля така.
— А сега, като разбра, че ще се оправи, млъкна като риба. Струва ми се, че госпожица Болинджър е нещо повече от скромна морска изследователка.
— Да, това би обяснило как е успяла да оцелее от изпитанието, без да загуби разсъдъка си — отбеляза Макс.
Кабрило изведнъж осъзна, че съвсем не става дума за рутинна операция за изчистването на Японско море от пирати, а за нещо много по-голямо. Ако можеше да се вярва на Тори, а нямаше нищо по-искрено от предсмъртна изповед, в тези води имаше два вида пирати — бандити като тези, които бяха срещнали предишната нощ, и мъжете в черни униформи, нападнали „Авалон“. Виктория беше казала на Линда, че са методични и бързи. Според описанието й приличаха по-скоро на командоси, отколкото на недисциплинираните главорези, опитали се да превземат „Орегон“. А загадъчните кораби, които Тори бе забелязала по време на атаката? Хуан нямаше представа каква е ролята им. И затворените в товарния контейнер безобидни китайски емигранти? Бяха ли платили най-високата цена, за да са на неподходящото място в неподходящия момент, или по някакъв начин бяха замесени?
Не разбираше защо Виктория отказва да съдейства. Ако беше в пълно съзнание, докато я спасяваха, както му се бе сторило, тогава сигурно си спомняше какво бе написал на водолазната плоча: че е член на охранителна компания, която се бори с пиратството. Дали тази задача пречеше по някакъв начин на работата й? Това беше малко вероятно, но как би могъл да не го вземе под внимание? В нищо нямаше логика.
Реши, че е най-добре да я свалят от „Орегон“ колкото е възможно по-скоро и да продължат с издирването. Вярваше, че хората му ще разнищят загадката и ще разберат какво всъщност става.
Марк Мърфи не беше на смяна, но Хуан се зарадва, като го намери в оръжейната станция. Мърфи се беше издокарал с тениска от концерт на група на име „Повръщащите музи“. Като имаше предвид музикалните му предпочитания, Кабрило не се изненада, че не ги е чувал, и за пореден път благодари на Бога, че каютата му не е близо до тази на младия специалист по оръжията. Щом го видя, Марк свали слушалките от главата си. Дори от разстояние Хуан чу звуците на техно музиката, увеличени до децибели, от които би се напукала мазилка.