— Брониран микробус? — повтори Хуан.
— С полицейски ескорт. Бих казал, че това е алтернативата, вместо да търсиш четиридесет руснаци, които може би не знаят нищо — отвърна Марк. — Не съм споменавал обаче, че ще е по-лесно.
— Позволяват ли му свиждания? — попита Кабрило. Вече мислеше какво ще използва като средство, за да накара адвоката да говори. Исфординг беше сключил изгодна сделка с швейцарските власти. Защо би я изложил на риск, като разговаря с Корпорацията за бутафорните компании, които е основал? Кабрило трябваше да използва въображението си, за да измисли нещо оригинално.
— Посещава го само съпругата му.
Това разби на пух и прах идеята му да се опита да го заплаши в стаята за свиждания. Щом не можеха да го разпитат в затвора и едва ли разрешаваха на Исфординг да говори с някого в съдебната зала, възможностите за избор бяха много ограничени. Кабрило разигра наум стотина сценария, но не измисли нищо. Е, не съвсем нищо, но онова, което му хрумна, беше адски трудно осъществимо.
— Сигурен ли си за връзката с ООП? — попита Хуан.
— Репортажите са оскъдни, но информацията се вмества в корупционната му схема.
— Би трябвало да е достатъчно. Дори слуховете може да са ни от полза.
— Какво се върти в конспиративното ти съзнание? — попита Ханли.
— Все още съм твърде объркан, за да ви кажа. Безумни неща. Има ли снимки на съпругата на Исфординг?
— Не би трябвало да е трудно да се намерят в архивите на вестниците.
— Добре, действай. Отивам в Цюрих да огледам на място и да видя дали идеята ми ще може да се осъществи. Къде се намирате в момента?
— В Източнокитайско море, на двеста мили северно от Тайван — отвърна Макс.
— А „Маус“?
— На двеста мили пред нас. Решихме, че толкова е обхватът на радара им. Изпращаме безпилотен самолет на всеки дванадесет часа, за да видим какво става там и дали нещо се е променило. Засега само теглят на буксир сухия док. Нищо необичайно.
— Освен че корабът в трюма му е откраднат в открито море.
— Е, да.
„Маус“ изминаваше сто и петдесет мили на ден, така че до Тайпе им оставаше само ден и половина. Хуан обаче все още беше убеден, че плавателният съд ще промени курса си и ще се отправи в друга посока. Тайван беше модерна демократична страна и прекалено добре уредена, за да могат пиратите да я използват като база за операциите си. Кабрило беше сигурен, че ще продължат към Виетнам, Филипините или Индонезия.
Това означаваше, че ако иска да се добере до Рудолф Исфординг, няма да може да разчита на „Орегон“ като оперативна база, а щеше да се нуждае от уникалните му възможности, ако смяташе да изиграе номера, който беше измислил. Хуан изчисли разстоянията и времето, като включи и пробега на хеликоптера „Робинсън R–44“ в защитения хангар под палубата. Ако възнамеряваше да вземе екипировка или персонал от „Орегон“, разполагаше с малко време да го направи, докато корабът минаваше покрай Тайван. Стигнеха ли до Южнокитайско море, щяха да са твърде далеч от сушата, за да правят прехвърляния. Със свито сърце пресметна, че има само два дни, след като стигне до Цюрих, за да разбере кой и какво ще му трябва от „Орегон“, преди корабът да се отдалечи.
За мисията в Северна Корея им бяха необходими три седмици да подготвят всичко и дори тогава трябваше да действат бързо. А онази щуротия беше фасулска работа в сравнение с това, което беше наумил сега.
12
Еди Зенг вярваше в старата поговорка, че хората сами определят късмета си. Това обаче не означаваше, че отхвърля слепия шанс някой да спечели от лотарията или да пострада в нелепа злополука. Имаше предвид, че правилното планиране, отношение и проницателност са повече от достатъчно за преодоляване на проблемите. Не беше задължително човек да е късметлия, за да успее, а само да работи усилено.
След като два часа лежа в един напоителен канал, Еди продължаваше да мисли по същия начин. Нямаше време да планира добре мисията си, затова не лошият късмет, а липсата на подготовка му донесе настоящото затруднение. Сега обаче изтичаше петият час и треперенето му предизвикваше вълнички по повърхността, така че той прокле боговете за лошия си късмет.
Пристигането му в Китай беше минало без засечка. Митничарите бегло погледнаха документите и набързо претърсиха чантите му. Това не го изненада, защото пътуваше като дипломат, завръщащ се в родината след една година работа в австралийското посолство, и му се полагаше специално благоволение. Документите, които смяташе да използва по време на пътуването в Китай, бяха на безработен чиновник.