— Охраняват ли я? — попита Хали.
— Не знам. Това ще е част от разузнаването.
— Какво ще е прикритието ни?
— Всичките бутафорни компании, основани от Рудолф Исфординг за закупуването на „Маус“, имат руснаци в директорските съвети. Ще използваме това и ще се престорим на руснаци, които уреждат бягството на Исфординг от затвора.
— А той защо ще иска да избяга? — попита Франклин Линкълн, ветеран от „тюлените“. — Доколкото разбрах от инструктажа на Макс, тоя мошеник е сключил изгодна сделка с прокуратурата.
— Ще пуснем слуха, че Исфординг е бръкнал в буркана с меда на Организацията за освобождение на Палестина.
— А така ли е?
— Поръчах на Мърфи да провери дали Рудолф не знае къде са част от изчезналите милиарди на Ясер Арафат. Така или иначе, ще го убедим, че ООП мисли така. И той ще осъзнае, че единственият му шанс сме ние.
— И какво ще правим, след като го хванем? — попита Джулия.
Тонът на Кабрило стана сериозен.
— Ще го изпотим. Яко. Еди все още е в Китай.
— В околностите на Фузоу — обади се Хали.
— Ще трябва да научим каквото можем и ще се молим да сме в позиция да пресрещнем кораба, който използват, за да го изведат от страната. Убеден съм, че Исфординг знае кой стои зад „Маус“ и пиратите.
— Ами ако не знае нищо друго, освен за бутафорните компании, които е създал? — попита Джулия.
Колкото и да не искаше да мисли за тази вероятност, Хуан трябваше да отговори.
— Тогава Еди ще умре, а ние отново ще започнем да гоним пиратите в Японско море поотделно.
През следващите няколко часа Кабрило подробно обясни идеите си и ги обогати с предположения на членовете на екипа си. Всички имаха проницателност, интелект и години опит в тайни операции. Никой не се заблуждаваше, че мисията ще е лесна, но когато приключиха, знаеха, че са измислили възможно най-добрия план. Хуан им даде индивидуални задачи за следващите няколко дни. Някои щяха да следят потоците на трафика и дейността около строежа. Други щяха да осигурят и да модифицират екипировката. Най-важни бяха големият камион с десет колела и ремаркето. Кабрило щеше да разузнае обстановката в дома на Исфординг, да провери с каква алармена система ще трябва да се справя и да наеме къща извън града.
Беше вторник. Марк Мърфи беше научил, че Рудолф Исфординг ще се яви пред съда в понеделник. Дотогава можеха да положат основите на плана, а през уикенда щяха да подготвят всичко за понеделник сутринта. Това означаваше, че трябва хванат фрау Исфординг не по-късно от четвъртък вечерта, ако Джулия щеше да се представя за нея по време на редовното свиждане в петък. На Хуан не му се нравеха кратките срокове, но нямаше друг начин. Не смееше да чака още една седмица. Един Господ знае къде щяха да са Еди или „Маус“ дотогава.
Въпросът беше сега или никога.
— Проверка на комуникациите — каза Кабрило в микрофона на гърлото си.
Линкълн и Хали Казим отговориха, че са готови. Джулия сложи ръка на рамото му. Нямаше да се отдели от него през следващите дванадесет часа. Нощта беше тъмна и безлунна, небето беше облачно. Моравата около триетажната къща блестеше в сребристобяло от росата. Богаташкият квартал в предградието беше тих, само един старец беше разходил страдащия си от запек дакел преди четвърт час.
След три дни наблюдение Кабрило знаеше, че Кара Исфординг живее сама. През деня имаше прислужница, но нощем тя беше единственият обитател на дома си. Имаше и алармена система. Вратите и прозорците бяха свързани и един ден той видя как прислужницата деактивира алармата, когато сутринта дойде на работа. Предположи, че е инсталирана след ареста на съпруга на фрау Исфординг, така че не е прокарана под земята и няма детектори за движение и инфрачервени камери, но въпреки това съпругата на Исфординг трябваше само да натисне паникбутона и да подаде сигнал за тревога.
— Добре, Хали, ти си. Щом Линкълн отвори вратата, имаш шестдесет секунди да деактивираш алармата.
Беше преценил, че шестдесет секунди ще стигнат. Кара Исфординг наближаваше шестдесетте и едва ли имаше голям опит в електрониката. Онзи, който беше инсталирал алармата, сигурно се бе погрижил стопаните да имат достатъчно време да я изключат, за да избегнат фалшиви тревоги.
След като си свършеха работата, бившият „тюлен“ и специалистът по комуникациите на Корпорацията щяха да се върнат в мерцедеса. Хуан щеше да отиде да се представи на фрау Исфординг като член на руската мафия, дошъл да спаси съпруга й от палестински терористи. Щеше да е доста по-трудно да обясни присъствието на ливанец и афроамериканец.