Верволф с усилие се овладя.
— Ще се свържа с човека, да го предупредя — стегнато процеди той. — Милер е тръгнал към него!
След това продиктува на Макензен един адрес и добави:
— Бягай в Оснабрюк с максимална бързина! Бягай както никога досега не си бягал! Ще откриеш Милер на адреса, който ти дадох, или някъде из града. Ако го няма в къщата, почвай да обикаляш и да търсиш проклетия ягуар! Този път не мърдай от колата му нито за миг! Той винаги се връща при нея.
Верволф затръшна слушалката, после веднага я вдигна отново и набра номера на телефонни справки. Получил номера, който му трябваше, той набра индекса на Оснабрюк.
В щутгартската телефонна кабина Макензен тъпо зяпаше писукащата телефонна слушалка в ръката си. Изминаха няколко секунди, преди да свие рамене и да се върне обратно в колата си. Очакваше го дълго и уморително шофиране, след което му предстоеше да свърши и истинската си „работа“. На тридесет километра от Оснабрюк вече беше толкова уморен, колкото и Милер, преминал това място няколко часа по-рано. И двамата не бяха мигнали повече от двадесет и четири часа, а Макензен дори не беше хапнал нищичко от обяд на предишния ден.
Премръзнал до мозъка на костите си от нощното бдение, умиращ за чаша кафе с няколко капки ром в него, той пришпорваше безмилостно сивия мерцедес на север към Вестфалия.
14.
Едва ли нещо във външния вид на Клаус Винцер издаваше в него бившия есесовец. Преди всичко той беше доста под задължителните за всеки член на СС метър и осемдесет, освен това беше силно късоглед. На четиридесет години представляваше едно бледо и закръглено човече с рошава руса коса и стеснителни маниери.
В същото време в цялата армия мъже, обличали някога униформата на СС, едва ли щеше да се намери човек с по-необичайна кариера от неговата. Роден през 1924 година, той беше син на преуспяващ касапин от Висбаден, наричащ се Йохан Винцер. Този човек беше огромен на ръст скандалджия, фанатичен привърженик на Хитлер, член на националсоциалистическата партия още от двадесетте години. Първите спомени на Клаус бяха свързани именно с вечерите, в които баща му се прибираше у дома уморен и възбуден от уличните битки с комунисти и социалисти. За голямо разочарование на бащата Клаус се беше метнал на майка си и растеше дребен, късоглед и кротък. Той мразеше от цялата си душа насилието, спорта и онези свои съученици, които членуваха в „Хитлерюгенд“. Привличаше го едно-единствено нещо на този свят — още в ранните години на пубертета той се влюби безвъзвратно в изкуството на краснописа, по-точно в изготвянето на калиграфски ръкописи — дейност, която баща му с отвращение наричаше „педерастки занимания“.
Когато нацистите завземат властта, изгрява и звездата на касапина, който става едноличен доставчик на месо за есесовските казарми в града като награда за верността си към партията. Там той с нескрито възхищение оглежда младите есесовци и силно се надява, че някой ден синът му също ще облече униформата със сребристи мълнии на петлиците.
Но Клаус е далеч от подобни мечти и предпочита да прекарва времето си над своите ръкописи, изпробвайки цветни мастила и различни шрифтове. После започва войната. През пролетта на 1942 година младежът навършва осемнадесет години и подлежи на военна служба. За разлика от баща си, който има лапи като самуни, репутацията на побойник и яростен гонител на евреите, той е все така дребен, свит и болнав. Отхвърлен дори от комисията, която подбира наборници за нестроева служба, Клаус кротко се връща у дома. Баща му кипи от гняв, качва се на влака и заминава за Берлин.
Там намира своя стар приятел от уличните схватки, направил светкавична кариера в Главното управление на СС. Със сълзи на очи го моли да намери някаква служба на сина му в името на Райха. Приятелят проявява искрено желание да помогне и пита Йохан какво може да върши момчето. Бащата засрамено признава, че хлапакът може да прави единствено някакви смахнати ръкописи.
Приятелят обещава да направи каквото може и иска да му изпратят едно калиграфско поздравление върху пергамент, предназначено за юбилея на някой си Фриц Сурен — майор от СС.
Във Висбаден Клаус изпълнява нареждането на баща си и седмица по-късно колегите на Сурен тържествено му поднасят поздравлението. По онова време този майор е комендант на лагера Заксенхаузен, а не след дълго е назначен за началник на още по-известния Равенсбрюк. През 1945 година е екзекутиран от французите.
На тържеството, състояло се в Главната квартира на РСХА в Берлин, всички са във възторг от красиво изготвения документ, включително лейтенантът от СС Алфред Наужокс. Под ръководството на този човек през август 1939 година е проведена операцията по фалшивото нападение на радиостанцията в Глайвиц — малко градче на германо-полската граница, където няколко трупа на концлагеристи в германски военни униформи дават повод на Хитлер седмица по-късно да нахлуе в Полша.