Наужокс се интересува за автора на красивия документ и моли младият Клаус Винцер да бъде отведен в Берлин.
Още преди да разбере накъде духа вятърът, младежът вече е назначен в СС, полага клетва за вярност, без да е изкарал школата за подготовка на кадри, а след това полага и друга — за пазене на абсолютна тайна в името на Райха. Едва тогава му е връчена заповедта за назначение в една свръхсекретна лаборатория. Смаяният висбаденски касапин е на седмото небе.
Разположена на берлинската Делбрюк Щрасе, въпросната лаборатория е на пряко подчинение на „Секция Ф“ към Шести отдел на РСХА. В основни линии задачата и е формулирана просто — тя трябва да произвежда за нуждите на СС големи количества американски и английски банкноти — номинали на стойност сто долара и пет фунта стерлинги. За целта фабриката за луксозни целулозни изделия в Шпехтхаузен доставя специална хартия, върху която специалистите в лабораторията трябва абсолютно точно да възпроизведат водните знаци на английските и американските пари. Клаус Винцер получава мястото си там само защото знае много за хартиите и различните мастила.
Идеята е гениално проста — Америка и Англия трябва да бъдат наводнени с фалшиви парични знаци, което неминуемо ще доведе до съсипването на тяхната икономика. В началото на 1943 година лабораторията успява да възпроизведе водния знак на английските петачки и работата се прехвърля в блок 19 на лагера Заксенхаузен, където гравьори от еврейски и нееврейски произход се заемат да изготвят печатните матрици. Винцер е назначен за контрольор по качеството, тъй като есесовците се опасяват от някоя умишлено допусната грешка от страна на затворниците.
В продължение на две години Клаус Винцер усвоява уменията на своите подчинени и това му е достатъчно, за да се превърне в един от най-сръчните фалшификатори на света. В края на 1944 година блок 19 започва да произвежда фалшиви лични карти, които ще бъдат жизненонеобходими на есесовските офицери след разгрома на Германия.
През пролетта на 1945-а малкият, затворен и по своему щастлив свят на Клаус сред опустошената му родина изведнъж рухва.
По заповед на капитана от СС Бернхарт Крюгер — началник на лабораторията, цялата техника и личният състав са евакуирани в далечните австрийски планини, където доброто дело трябва да бъде завършено. Автоколоната потегля на юг и не след дълго товарът й намира място в изоставената пивоварна Редл-Ципф в Горна Австрия. Няколко дни преди капитулацията Клаус Винцер гледа със сълзи в очите как милиони лири и милиарди долари безупречно подправени банкноти потъват във водите на близкото езеро.
После се завръща у дома, във Висбаден. За най-голямо свое учудване открива, че през същото това лято на 1945 година сънародниците му гладуват до смърт. Американските окупатори в града се хранят до насита, докато германците се ровят в боклуците им за изхвърлени остатъци. Баща му, вече успял да се представи за дългогодишен борец против нацизма, също е разорен. В магазинчето, което някога пращеше по шевовете от бутове шунка, сега висят само няколко наденици, а празните куки за месо тъжно проблясват. Майката на Клаус обяснява, че храната може да купи единствено с купони, които издават американците. Озадаченият Клаус хвърля един поглед върху тези купони и веднага забелязва, че те се печатат на място, върху съвсем обикновена хартия. Взема едно снопче от тях и се затваря в стаята си. След седмица отключва вратата и подава на майка си купони, които са достатъчни да изхранят семейството за няколко месеца напред.
— Но те са фалшиви! — ахва майката.
Клаус търпеливо й разяснява своето верую — купоните не са фалшиви, а просто отпечатани на друга машина. Баща му го подкрепя.
— Какво искаш да кажеш, глупава жено? — виква той. — Че купоните на нашия син са по-лоши от тези на янките?
Аргументът е непоклатим, още повече, че същата вечер семейството си прави царско пиршество с цели четири вида хранителни продукти.
Месец по-късно Клаус Винцер влиза във връзка с Ото Клопс — нахакан и самоуверен младеж, цар на черния пазар във Висбаден. Двамата бързо намират общ език. Винцер започва да произвежда купони за храна в огромни количества, а не след дълго разнообразява продукцията си — под перото му започват да излизат талони за бензин, пропуски за зоналните гранични пунктове, шофьорски книжки, лични карти, открити листове за американските зони… Клопс разменя всичко това срещу храна, бензин, автомобилни гуми, дамски чорапи, сапун, облекло. Част от това богатство служи за поддържането на охолен живот, а всичко останало се продава на черния пазар. Тридесет месеца по-късно, през лятото на 1948 година, Клаус Винцер вече е богат човек. На негово име в банката има цели пет милиона райхсмарки.