— Добре, засега — съгласи се тя. — Почвай тогава — какво беше онова тайнствено писмо, къде се губиш цели шест седмици, каква е тази ужасна къса прическа, защо се намираме в тази малка стаичка, в този загубен хотел?
Милер стана както си беше гол, измъкна куфарчето изпод леглото си и го разтвори на коленете си.
— Тъй и тъй скоро ще разбереш всичко, затова нека ти го разкажа още сега — каза той.
Монологът му трая близо час. Започна с откриването на дневника на Таубер и завърши с обира в къщата на фалшификатора. Колкото повече говореше, толкова по-ужасени ставаха очите на момичето.
— Ти си луд! — викна тя, когато той млъкна. — Луд за връзване! Можеха да те убият, можеха да те тикнат в затвора, можеха да ти сторят още куп ужасни неща!
— Трябваше да го направя — отвърна той, изпитвайки чувството, че наистина е вършил доста необясними неща.
— И всичко това само да откриеш някакъв стар и скапан нацист? Не, Петер, ти не си добре! Нима не знаеш, че всичко това е отдавна погребано и забравено? Защо си губиш времето?
Очите й го гледаха с неподправено смайване.
— Просто трябваше — упорито отвърна той.
Тя въздъхна и поклати глава в недоумение.
— Е, добре. Станалото — станало. Вече знаеш кой е той и къде се намира. Сега трябва да се върнеш в Хамбург, да вдигнеш телефона и да се обадиш в полицията. Останалото е тяхна работа, за това им плащат.
Милер не знаеше какво да й отговори.
— Не е толкова просто — каза накрая той. — Сутринта отивам горе.
— Къде горе?
Палецът му се насочи към прозореца и планината зад него, потънала в мрак.
— В къщата му.
— В къщата му? — разшириха се ужасено очите й. — Но защо? Да не би да искаш да го видиш?
— Точно така. Не ме питай защо — няма да мога да ти отговоря. Това е просто нещо, което трябва да направя.
Реакцията й го стресна. Тя подскочи, застана на колене и втренчи поглед в него — така, както се беше изтегнал и пушеше с подложена под главата възглавница.
— Значи затова ти е притрябвал пистолетът! — гневно просъска тя и гърдите й развълнувано се раздвижиха. — Ти просто си решил да го убиеш!
— Няма да го убивам…
— Което означава, че той ще те убие! Защото отиваш там, горе, с един малък пистолет срещу него и цялата му банда! Копеле такова! Мръсно, гадно, вонящо…
Милер я гледаше с неприкрито изумление.
— Какво ти стана? Защо се палиш толкова за този Рошман? — попита той.
— Хич не ми пука за тоя скапан дърт нацист! — викна тя. — Говоря за себе си! За себе си и за теб, тъпак такъв! Отиваш да си рискуваш живота само за да докажеш една глупост! Глупост, от която не се интересува никой, но ти си решил да напишеш поредната сензация за идиотите, които четат скапаните ти списания! Дори за минутка не си помислил за мен…
Сълзите рукнаха по бузите й. Две черни вади от размазан грим се спуснаха надолу по тях като успоредно извиващи се железопътни релси.
— Я ме погледни! — заповяда му тя. — Добре ме огледай! За какво ме мислиш? За една удобна сексуална играчка? Нима наистина си мислиш, че всяка вечер се пъхам в леглото на някакво си самодоволно репортерче само и само да бъде задоволена неговата похот, а след това то да се забърква в разни идиотски и опасни истории? Наистина ли мислиш така? Виж какво ще ти кажа, тъпак такъв! Аз искам да се омъжа. Искам да бъда фрау Милер. Искам да имам деца. А ти си тръгнал да се самоубиваш! О, Господи…
Тя скочи от леглото и изтича в банята. Затръшна вратата и превъртя ключа в ключалката.
Зяпнал от изумление, Милер лежеше неподвижно, без да чувствува, че догорялата цигара пари пръстите му. Никога досега не беше виждал Зиги в подобна светлина. Яростта й беше шокираща. Докато слушаше как водата шурти във ваната зад вратата, съзнанието му бавно осмисляше чутото.
След малко натисна фаса в пепелника, стана и се приближи до банята.
— Зиги! — повика я той.
Никой не му отговори.
— Зиги!
Крановете се затвориха и отвътре долетя гневният й глас:
— Махай се!
— Зиги, моля те да отвориш. Искам нещо да ти кажа.
След кратка пауза ключалката щракна и тя застана на прага — гола и нещастна. Браздите от грим вече ги нямаше върху лицето й.
— Какво искаш?
— Ела в леглото. Искам да поговорим. Тук ще умрем от студ.
— Не, ти просто отново искаш секс…
— Не искам. Честно. Обещавам, че няма да те докосна. Просто ще си поговорим.
Той я хвана за ръката и я поведе към подканящата топлина, която се излъчваше от леглото.
— За какво ще говорим? — подозрително го попита тя.
Той се мушна до нея и навря лице в ухото й.
— Искам да ви попитам, ще се омъжите ли за мен, фройлайн Зиги Ран? — прошепнаха устните му.