— Първо, вие никога не сте били войник — тихо продума Милер. — Били сте палач, масов убиец! Затова не се сравнявайте с войниците!
— Глупости! — възкликна Рошман с искрено огорчение. — Пълни глупости! Ние бяхме войници точно като всички останали. Изпълнявахме своите заповеди точно като другите. А вие, сегашните младежи, всичките сте еднакви! Не искате да разберете, че в онези години животът беше доста по-различен от сега.
— Ами защо не ми разкажете какъв точно е бил този живот?
Напрегнато приведен при последните си думи, Рошман видимо се успокои и уверен, че е успял да отстрани непосредствената опасност, спокойно се облегна назад.
— Какъв беше ли? — тихо повтори той. — Беше живот на хора, които са господари на света! Защото в ония години именно ние, германците, управлявахме света! Разбивахме за броени дни всяка армия, която дръзнеше да излезе насреща ни. Бяха ни мачкали в продължение на години, но ние им доказахме, че сме един велик народ. На всички! Днес вие не знаете какво чувство е гордостта да си германец! То е чувство, което разпалва огън в теб! Когато барабаните бият, а оркестърът свири марш, когато знамената се веят, а нацията е обединена като юмрук зад един човек — тогава ние бяхме в състояние да покорим света! Това именно е величието, млади приятелю! Величие, което вашето поколение не познава и никога няма да опознае… А ние, членовете на СС, бяхме елитът и все още сме. Естествено, сега ни преследват — първо Съюзниците, а после онези кресливи бабички в Бон. Искат да ни унищожат. Защо? Защото искат да унищожат величието на Германия, което олицетворявахме ние и само ние!
Не се умориха да плещят глупости за това, което е станало в няколко лагера. Глупости, които, ако притежаваше капка разум, светът отдавна трябваше да забрави. Надават вой само защото се бяхме заели да прочистим Европа от еврейската сган, която се беше впила като пиявица в тялото на Германия и ни дърпаше надолу в калта! Бяхме длъжни да сторим това, което сторихме, повярвайте ми! Аз бях само едно винтче в машината, която трябваше да възвеличи Германия и германската нация — една чиста и свята Германия, исторически предопределена да управлява света. Това бе нейно право, наше право, Милер, наше право и наша съдба! Но проклетите англичани и безкрайно тъпите американци решиха да си наврат мръсните носове и да развалят всичко! Каквото да ми говорите сега, младежо, ние двамата с вас си оставаме от една и съща страна на барикадата. Въпреки годините, които ни делят. Защото сме германци, защото сме представители на най-великата нация в света! Нима ще позволите това, което е станало с шепа нещастни евреи, да повлияе на оценката ви за близката история, за някогашното и бъдещото величие на Германия, за свещените идеали, които винаги са ни обединявали? Не виждате ли, бедни заблуден нещастнико, че двамата с вас сме едно и също, че сме със сродни души, че съдбата ни е еднаква?
Забравил за пистолета, есесовецът скочи на крака и развълнувано закрачи из стаята.
— Искате доказателства за нашето величие? Моля, вижте какво представлява Германия днес. Благодарение на обединените усилия на източните варвари и западните глупаци тази страна беше сравнена със земята през 1945 година. А днес? Бавно и сигурно Германия стъпва на краката си. Все още й липсва онази дисциплина, която само ние можем да й предложим, но с всяка година тя става все по-мощна както в икономическо, така и в политическо отношение. А скоро то ще се превърне във военно, тъй като лека-полека ще се отървем от опеката на победителите във войната. И тогава ще станем толкова могъщи, колкото винаги сме били. Трябва ни малко време, трябва ни нов лидер, но идеалите ни ще останат непроменени, славата също!
А знаете ли как ще постигнем всичко това? Ще ви кажа, млади човече, ще ви кажа… Чрез дисциплина и умело ръководство. Строга дисциплина — колкото по-строга, толкова по-добре. Прибавена, разбира се, към умелото, нашето ръководство, Милер. Това е най-ценното качество на германеца, след смелостта, разбира се. Отдавна сме доказали, че умеем да управляваме. Погледнете какво става наоколо. Погледнете този дом, това имение, фабриката ми там долу, в Рур, хилядите като нея. Погледнете десетките хиляди хора, които набират сила и мощ с всеки изминал ден, а общите им усилия превъртат колелото на историята към новото величие на Германия.
Кой според вас прави всичко това? Мислите ли, че това са хора, които си губят времето със съдбата на няколко нещастни юдеи? Мислите ли, че това правят страхливците, които преследват честните германски войници? Ние направихме всичко това, Милер! Ние — хората, които управлявахме света преди двайсет-трийсет години, върнахме просперитета на днешна Германия!