— Сигурно са се скъсали жиците — каза той. — Ще се наложи да телефонираш от селото… Какво ще правиш сега?
— Просто ще ти вкарам малко олово в мозъка, ако не вършиш това, което ти заповядам! — остро отвърна Милер, след това измъкна от джоба си белезниците, които беше запазил за китките на евентуалния телохранител. Подхвърли ги в скута на Рошман, вдигна пистолета и заповяда: — Ставай и отивай при камината!
— Какво ще правиш?
— Ще те вържа за решетката, а после ще отскоча до селото да телефонирам — обясни му младежът.
После се приближи да огледа желязната решетка, обграждаща широкия отвор на отоплителното приспособление. Рошман пусна белезниците в краката си, наведе се уж да ги вземе и почти успя да изненада Милер, когато вместо тях грабна тежката маша от ковано желязо и замахна с всичка сила към коленете му. Репортерът отскочи навреме и желязната тояга изсвистя на милиметри от него. Рошман изгуби равновесие и политна напред. Милер отстъпи една крачка и го тресна в тила с дръжката на пистолета.
— Опитай още веднъж, и си мъртвец! — изръмжа той.
С разкривено от болка лице Рошман бавно се надигаше.
— Виждаш ли онзи орнамент над главата си, дето прилича на лоза?
Рошман кимна.
— Слагаш едната гривна на дясната си китка, а другата заключваш на дебелото желязо отгоре!
Милер изчака да бъде изпълнена заповедта му, после пристъпи към камината и изрита настрана всички метални предмети. Ръгна дулото в гърба на Рошман и набързо го обискира. След това премести далеч от пленника си всички по-тежки вещи, с които би могъл да счупи прозореца.
Изпълнил задачата да съобщи за прекъснатата телефонна линия, здравенякът на име Оскар усилено въртеше педалите по посока на вилата. Видял ягуара, той спря и изненадано се вторачи в него. От господаря си знаеше, че днес не очакват гости. Опря велосипеда на стената и тихо влезе. Иззад тапицираната врата на кабинета не долиташе нито звук и той нерешително се спря във входния вестибюл. Но това беше добре, тъй като и намиращите се оттатък вратата хора нямаше да го чуят.
Милер хвърли един последен поглед наоколо и остана доволен.
— Между другото, дори да ме беше ударил, пак нямаше да спечелиш — подхвърли той на Рошман, който мрачно го наблюдаваше. — Сега е почти единайсет часът — часът, в който съучастникът ми трябва да изпрати на съответните служби препоръчано писмо с всички доказателства по твоя случай, ако до този момент не се върна или не го предупредя по телефона. Всъщност той ще чака до дванайсет, затова се налага да сляза в селото и да му се обадя. След двайсет минути ще се върна. За толкова време няма да можеш да се освободиш, дори да разполагаш с ножовка. А половин час след мен ще пристигне и полицията.
У Рошман отново се събуди надеждата. Ако Оскар се върне, той трябва да залови Милер жив и да го принуди да се обади някъде от селото, за да спре изпращането на документите. Стенният часовник над камината показваше 10 часа и 40 минути.
Милер отвори вратата на кабинета и направи крачка към хола. Очите му се спряха върху един дебел пуловер с висока яка, нахлузен на тялото на едър мъжага, стърчащ с цяла глава над него.
Видял Оскар, Рошман неистово изрева:
— Дръж го!
Милер се дръпна назад и бръкна да извади пистолета от джоба си. Но действията му бяха недостатъчно бързи. Огромната лапа на Оскар се стрелна напред и пистолетът изхвръкна от пръстите на младежа. Погрешно доловил нареждането на шефа си, Оскар стовари десния си пестник върху брадичката на Милер. Ударът беше с такава сила, че краката му се отлепиха от пода и цялата му осемдесеткилограмова маса политна във въздуха. Прелетял над махагоновата масичка, репортерът се тресна в библиотеката. Потръпвайки като парцалена кукла, тялото му се сгърчи на една страна и застина.
За няколко секунди настъпи мъртва тишина. Оскар опулено гледаше окования си в белезници шеф, а Рошман се беше втренчил в неподвижното тяло на Милер. Струйка кръв се проточи от главата на младежа и закапа по дебелия килим.
— Глупак такъв! — кресна Рошман, след като сетивата му успяха да обхванат мащаба на това, което се беше разиграло в последните няколко секунди. — Ела тук!
Оскар пристъпи с нерешителен вид. Огромната му фигура тромаво се изпъна в очакване на заповеди. Мислите на Рошман бясно препускаха.
— Опитай се да ме освободиш от тези белезници! — нареди той. — Използвай машата и напъвай решетката!
Но камината беше строена във време, в което майсторите строяха за векове напред. Резултатът от напъните на Оскар беше плачевен — една прегъната на две маша и няколко отчупени листа от ковано желязо.