Първото помещение се оказа безлюдна трапезария, в дъното на която имаше тапицирана врата. Тя беше полуоткрехната и той веднага видя проснатото върху килима тяло. Не отиде при него обаче, преди да е огледал цялото помещение. Познаваше поне двама души, които бяха заплатили с живота си за уловки от този вид. Преди да бутне вратата, залепи око на цепката в задната й част. Уверил се, че никой не се крие зад нея, спокойно влезе в кабинета.
Милер беше проснат по гръб, с извърната на една страна глава. В продължение на няколко секунди Макензен не сваляше поглед от тебеширенобялото му лице, после се наведе да провери дишането му. Локвичката кръв под главата на младежа му даде приблизителна представа за разигралите се събития.
През следващите десет минути огледа къщата. Не пропусна да забележи както зеещите чекмеджета в спалнята на собственика, така и липсващите от банята бръснарски принадлежности. Върна се в кабинета, хвърли бегъл поглед към празния сейф и вдигна телефонната слушалка.
След няколко секунди изруга и я постави обратно върху вилката. Сандъчето с инструментите откри лесно, тъй като вратичката на шкафа под стълбите беше останала отворена. Взе това, което му трябваше, и излезе през френските прозорци на кабинета, хвърляйки пътьом поглед върху все така безжизненото тяло на Милер.
Изгуби почти час, преди да открие мястото, на което беше прекъснат телефонният кабел. Доволен от сръчността си, той прибра инструментите и се върна в къщата. Чул сигнала за свободно, той започна да набира номера на шефа си в Нюрнберг…
Очакваше, че Верволф изгаря от нетърпение да разбере какво е станало, но онзи каза само едно вяло и уморено „да“, когато вдигна слушалката. Като добър войник Макензен сбито докладва за всичко, което беше открил: разкъсаната от експлозията кола, трупа на телохранителя, гривната от белезници на решетката, изтъпената ножовка върху килима и проснатия до нея Милер.
— Не е взел много неща със себе си, шефе — приключи той. — Малко дрехи и вероятно пари, тъй като касата му в стената е отворена. Аз бих могъл да разчистя всичко и той да се върне…
— Няма да се върне — отвърна Верволф. — Току-що разговарях с него. След десет минути отлита за Мадрид, а оттам още тази вечер ще хване връзката за Буенос Айрес…
— Но защо? — учуди се Макензен. — Аз ще накарам Милер да каже къде е скрил документите. Сред останките на колата няма и следа от куфарче, тук също го няма… На пода се въргаля някаква тетрадка, която мяза на нещо като дневник… Няма начин и останалите неща да са далеч…
— Напротив, безкрайно далеч са — отвърна Верволф. — Намират се в някоя от хилядите пощенски кутии на Федералната република.
После уморено му разказа какво е задигнал Милер от къщата на фалшификатора, прибавяйки към разказа си и наученото от Рошман.
— Утре сутринта или най-късно във вторник властите ще разполагат с тези документи — приключи шефът на ОДЕССА. — От същия момент нататък хората в досието ще разполагат с броени часове, за да изчезнат. Цяла сутрин въртя телефона и се опитвам да предупредя когото мога. Всички трябва да напуснат страната в срок от двайсет и четири часа, също като собственика на къщата, в която се намираш…
— А ние какво ще правим? — попита Макензен.
— Ти се покрий някъде — отвърна шефът. — Името ти не е в това досие. Но моето е вътре, затова ще трябва да замина. Иди си у дома и чакай да те потърси заместникът ми. Всичко останало е приключено. Вулкан избяга и няма да се върне. С това се слага край на цялата операция. Поне докато не намерим човек, който да продължи работата…
— Какъв Вулкан, каква работа?
— Нищо не ми пречи да ти кажа… Вулкан беше псевдонимът на Рошман — същия онзи човек, когото ти трябваше да пазиш от Милер…
С няколко изречения Верволф разказа на убиеца какво е било значението на Рошман, каква операция е ръководил и защо без него всичко се проваля. Когато свърши, Макензен тихо подсвирна и хвърли поглед към безжизненото тяло върху килима.
— Значи това хлапе прецака цялата работа, а? — процеди през зъби той.
Изглежда, Верволф започваше да се овладява, тъй като в гласа му се появи нещо от предишния авторитет.
— Трябва да разчистиш бъркотията там, камерад — нареди му той. — Помниш ли групата за разчистване, с която работеше някога?
— Да, зная къде мога да я открия. Не е далеч оттук.
— Открий ги и ги извикай там. Накарай ги да заличат всички следи. Съпругата на нашия човек ще се върне тази вечер и не трябва да разбере нищо. Ясно?