— Ще бъде изпълнено — стегнато отговори Макензен.
— После изчезвай и се спотайвай. О, и още нещо… Преди да си тръгнеш, виж сметката на онова копеле Милер! И помен да не остане от него!
Макензен отново изви очи към тялото на безчувствения репортер.
— Това ще е удоволствие за мен! — изръмжа той.
— Тогава сбогом и успех!
Връзката прекъсна. Макензен извади тефтерче и набра номера, който беше записан в него. Представи се на човека отсреща и му припомни за услугите, вършени някога от членовете на Братството. Каза му къде да дойде и какво ще открие.
— Колата и трупът могат да потънат в някоя крайпътна пропаст. После я залейте с толкова бензин, колкото е необходимо за един хубав огън. Трупът трябва да остане неидентифициран. Пребъркайте джобовете и вземете всичко, включително ръчния часовник.
— Ясно — отвърна насрещният глас. — Ще докарам влекач с лебедка.
— Още нещо. В кабинета на къщата ще откриете още един труп с локва кръв под главата. Отървете се и от него, но отделно от колата. Няма да е зле, ако потъне в някое дълбоко и студено езеро. Накичен със съответните тежести, разбира се. Ясно ли е всичко?
— Няма проблеми. Ще пристигнем в пет и до седем ще сме приключили. Не обичам да возя подобна стока на дневна светлина…
— Отлично — каза Макензен. — Аз няма да ви чакам. Но ще намерите всичко така, както го описах.
Той затвори телефона, стана от писалището и пристъпи към Милер. Извади „Люгер“-а и механично провери затвора, макар да знаеше, че е зареден.
— Мръсно малко лайно! — просъска той и насочи цевта към челото на младежа.
Живял години наред като преследвано животно, оцелявал там, където и врагове, и приятели бяха свършвали на масата за аутопсии, Макензен бе придобил чувствителността на леопард. Не видя сянката, която хвърли върху килима изправилата се до френския прозорец фигура, а просто я усети. Извъртя се светкавично с готов за стрелба пистолет. Но човекът срещу него не беше въоръжен.
— Кой си ти, по дяволите? — излая убиецът, без да отмества дулото от гърдите на пришелеца.
Човекът до прозореца беше облечен в черно кожено яке и панталони на мотоциклетист. Към корема си притискаше каска, а очите му бързо пробягаха по проснатото на пода тяло и пистолета в ръката на Макензен.
— Извикаха ме — простичко отвърна той.
— Кой те извика?
— Вулкан — отвърна човекът. — Моят камерад Едуард Рошман.
Макензен изръмжа и свали оръжието.
— Няма го, замина — каза той.
— Замина ли?
— Подгониха го и отлетя за Южна Америка. Цялата операция се прекратява. И всичко заради ей това мръсно репортерче! — Дулото на пистолета отново се извъртя към Милер.
— Готвиш се да го очистиш ли? — полюбопитства новият гост.
— Разбира се. Той провали операцията, той разкри Рошман и прати документите в полицията заедно с още куп улики! Ако те има вътре в това досие, ще направиш най-добре, ако веднага изчезнеш!
— Кое досие?
— Досието ОДЕССА.
— Няма ме вътре — отвърна човекът.
— Мен също — изръмжа Макензен. — Но Верволф е вътре, а той заповяда да очистим това леке, преди да сме изчезнали.
— Верволф ли?
Дълбоко в душата на Макензен звънна едно тревожно звънче. Току-що разбра, че никой в Германия освен Верволф и него самия не е бил в течение на операция „Вулкан“. Останалите бяха в Южна Америка — там, откъдето се предполагаше, че е пристигнал и този човек тук. Но той задължително би трябвало да знае кой е Верволф. Очите на убиеца леко се присвиха и той попита:
— Ти от Буенос Айрес ли си?
— Не.
— Откъде си тогава?
— От Ерусалим.
Макензен осмисли отговора точно за половин секунда и вдигна готовия за стрелба Люгер. Но понякога половин секунда е страшно дълго време… Съвсем достатъчно, за да умреш…
Еластичният пълнеж на мотоциклетната каска се разхвърча на всички страни от изстрела на скрития в нея Валтер. Фибростъклото почти не намали скоростта на 9-милиметровия куршум, който улучи гърдите на Макензен със силата на конски ритник. Каската падна на земята и под нея за миг се мярна дясната ръка на агента, обвила се в синкавия дим на втория изстрел.
Макензен беше едър и силен мъж. Въпреки куршума в гърдите си той несъмнено би успял да натисне спусъка на своя „Люгер“. Но второто свистящо късче олово на израелеца проникна в главата на убиеца само на пръст от дясната му вежда и с това попречи на точния му прицел. Освен това го и уби.
Милер дойде в съзнание едва в понеделник следобед. Оказа се, че лежи в една стая на Франкфуртската общинска болница. В продължение на половин час лежеше, без да помръдва, после бавно усети, че в бинтованата му глава са намерили убежище двойка мощни артилерийски оръдия. Видя звънеца до леглото и го натисна. Появилата се след миг сестра му каза да мълчи и да не мърда, тъй като има тежка контузия.