Той се подчини и бавно започна да си припомня събитията от предишния ден, рязко прекъснати някъде към средата на сутринта. След това вече нямаше нищо. Задряма. Когато се събуди, навън беше тъмно, а до леглото седеше един човек и му се усмихваше.
— Кой сте вие? — попита го Милер. — Не ви познавам.
— Аз пък ви познавам — отговори човекът.
— Май някъде съм ви виждал — напъна паметта си младежът. — Не бяхте ли вие този, който дойде в къщата на Остер заедно с Леон и Моти?
— Точно така. Какво друго си спомняте?
— Почти всичко. Нещата започват да се подреждат в главата ми.
— Рошман?
— Да, разговарях с него, после тръгнах за полицията.
— Рошман го няма. Избяга в Южна Америка и всичко свърши. Окончателно и безвъзвратно, разбирате ли?
— Не съвсем — бавно поклати глава Милер. — Разполагам със страхотен материал и възнамерявам да го публикувам.
Усмивката на госта изчезна и той рязко се наведе напред.
— Вижте какво, Милер! — строго каза той. — Вие сте един наивен аматьор и имате късмет, че останахте жив. Нищо няма да пишете! Още повече, че няма за какво. Дневникът на Таубер е в мои ръце и заминава с мен още днес. Мястото му е в родината. В джоба ви имаше снимка на някакъв капитан. Това баща ви ли е?
Милер кимна.
— Значи затова се забъркахте в цялата история?
— Да.
— Донякъде съжалявам за това, което се е случило на баща ви… — промълви агентът. — Не съм мислил, че мога да кажа такова нещо на един германец. А сега да поговорим за досието. Какво имаше вътре?
Милер му разказа.
— Но защо, по дяволите, не го предадохте на нас? Вие наистина сте неблагодарен тип! Толкова усилия положихме да ви внедрим в ОДЕССА, а вие предавате на вашите власти намереното! Тази информация щеше да ни бъде от огромна полза!
— Все на някого трябваше да я изпратя посредством Зиги, нали? А това означаваше да я изпратя по пощата. А вие, понеже сте страшно умни, въобще не си направихте труда да ми дадете адреса на Леон!
— Така е — кимна Йозеф. — Но и в двата случая не разполагате със сензационния материал, за който говорите. Нямате доказателства, тъй като и досието, и дневникът са изчезнали. Остава само вашата дума. Ако настоявате да говорите въпреки това, ще ви повярват единствено хората от ОДЕССА, а те едва ли ще се поколебаят да ви затворят устата. Ако си спомняте, те пипат доста грубичко…
Милер се замисли за момент.
— Какво стана с колата ми? — попита той.
— О, забравих да ви кажа за нея…
Йозеф му описа начина, по който се беше възпламенила поставената в ягуара бомба.
— Вече ви казах, че не си поплюват. Откриха колата ви в една пропаст, напълно изгоряла. В нея имаше и един неидентифициран труп, но той не е вашият. Ето каква ще бъде легендата ви — спрял ви е някакъв стопаджия, праснал ви е по главата и е изчезнал с колата. В болницата ще потвърдят, че ви е докарал случаен мотоциклетист, който ви е забелязал да лежите край пътя и е повикал линейка. Няма да ме познаят, защото носех каска и предпазни очила. Това е официалната версия и тя ще остане такава, каквато е. За по-сигурно преди два часа се свързах с Германската агенция по печата и й разказах това, което казвам на вас — станали сте жертва на нападение, а извършителят катастрофира и загива на място.
Йозеф се изправи и се приготви да тръгва.
— Дяволски късметлия сте — добави той. — Макар че още не съзнавате това. Едва вчера по обяд получих съобщението на приятелката ви, която вероятно е следвала вашите инструкции. Карах като луд, за да успея да измина за два часа и половина разстоянието между Мюнхен и онази къща в планината. Заварих ви в безсъзнание тъкмо когато един от онези типове се готвеше да ви види сметката. Все пак успях да го спра навреме…
Той се извърна и постави ръка върху бравата.
— Мога да ви дам само един съвет — вземете застраховката от колата си, купете си фолксваген, оженете се за Зиги, направете й куп деца и си гледайте репортерството. Но повече никога не се бъркайте в работата на професионалистите!
Половин час след като израелецът си отиде, в стаята влезе една от сестрите.
— Вдигнете телефона, търсят ви — каза тя.
Беше Зиги, която плачеше и се смееше в слушалката като побъркана. Някой току-що беше позвънил да й каже, че Петер лежи в общинската болница на Франкфурт.
— Тръгвам веднага! — викна тя и линията прекъсна.