Получил това писмо на своя нов адрес, Рошман даде съгласието си, но настоя разтрогването на брака да стане според законите на Федералната република. Изпрати в родината си и необходимите за тази процедура документи. Разводът става факт през 1966 година. Бившата съпруга и до днес живее в Германия, приемайки отново моминското си име Мюлер — име, което в тази страна се среща стотици хиляди пъти. Първата съпруга на Рошман продължава да живее в Грац, Австрия.
Верволф успя да получи прошката на своите побеснели шефове в Аржентина, закупи малко имение на испанския остров Форментерия с парите от продажбата на имотите си във Федералната република и окончателно се установи там.
Фабриката за радиоприемници фалира. Всички учени, които работеха върху насочващите системи за хелуанските ракети, намериха ново поприще в промишлеността и науката. Проектът, за който несъзнателно бяха работили под ръководството на Рошман, пропадна изцяло.
Произведените в Хелуан ракети така и не се отлепиха от земята, макар че бяха напълно готови както външно, така и по отношение на горивото. Бойните им глави също бяха стигнали до напреднал стадий на производство. Онези, които все още изпитват съмнения относно съдържанието на въпросните бойни глави, могат да се запознаят с показанията на професор Ото Йоклек по време на процеса срещу Йозеф Бен Гал, състоящ се в Кантоналния съд на Базел, Швейцария, между 10 и 26 юни 1963 година. Четиридесет напълно готови, но неизползваеми без електронните системи за насочване ракети останаха на склад в халетата на опустялата хелуанска фабрика. По време на Шестдневната война те бяха напълно унищожени от набезите на израелската авиация. Малко преди да започне тази война, всички, работещи в Египет германски учени се завърнаха в родината си.
Публикуваните от властите документи, открити в досието на Клаус Винцер, разстроиха работата на ОДЕССА за години напред. Започнала толкова обещаващо за тази организация, годината завърши с пълен крах. Крах толкова значителен, че доста по-късно един съдия-следовател от „Комисия Ц“ в Лудвигсбург сподели пред журналисти: „1964-та беше изключително плодоносна за нашата дейност година.“
В края на същата тази 1964-та, разтърсен от направените разкрития, канцлерът Ерхард издаде специален декрет, който призоваваше всеки, разполагащ с информация за търсените есесовски престъпници, да я сподели със западногерманското правосъдие. Откликът беше внушителен и хората от Лудвигсбург се оказаха претрупани с работа за години напред.
Няколко думи и за политиците, които стояха зад оръжейната сделка между ФРГ и Израел.
Канцлерът Аденауер живя в своята вила в Рьондолф над Рейн, само на няколко километра от Бон, до смъртта си на 19 април 1967 година.
Израелският министър-председател Давид Бен Гурион остана член на Кнесета до 1970 година, после се пенсионира и се оттегли в родния си кибуц Седе Бокер, сгушен сред кафявите хълмове Веер Шаба и Ейлат в сърцето на пустинята Негев. Той обичаше да приема гости и да разказва различни случки от дългата си политическа кариера. Но нито веднъж не засегна темата за хелуанските ракети и за репресиите срещу германските учени, работили за тяхното създаване.
Ето по нещичко и за хората от тайните служби, замесени в нашата история.
Генерал Амит остана на поста началник на МОСАД до септември 1968 година и върху плещите му се стовари цялата отговорност за прецизната информация, от която страната му изпитваше жизнена необходимост в навечерието на Шестдневната война. И както потвърждават историческите факти, той се справя с тази задача блестящо. След като се пенсионира, става президент на израелската корпорация „Коор“, собственост на профсъюзите. Продължава да живее изключително скромно, не си взема дори домашна помощница и цялата домакинска работа върши очарователната му съпруга Йона.
Наследникът му на този пост е генерал Цви Замир.
Майор Ури Бен Шаул загива на 7 юни 1967 година, сряда, по време на една акция за тайно проникване в арабската част на Ерусалим. Куршумът, изстрелян от арабски легионер, улучи челото му на около 400 метра източно от портата Манделбаум.
Симон Визентал продължава да живее във Виена и да събира информация за укриващи се есесовци. Дейността му е повече от успешна.
Леон умира през 1968 година в Мюнхен и групата отмъстители бавно се разпада.
Накрая две думи за старши сержант Улрих Франк — командира на онзи танк, който в средата на зимата пресече пътя на Милер към Виена. Оказа се, че този младеж е сбъркал в прогнозата за бъдещето на своята любима машина „Драконова глава“. Тя не се отправи към пещите за претопяване, след като беше качена на влекач, и изчезна завинаги от живота на старши сержанта. Пет месеца по-късно Франк едва ли би познал своя танк — от туловището му внимателно беше изстърган стоманеносивият цвят и заменен с пясъчножълта боя, която се сливаше с цвета на пустинята. От купола изчезна черният кръст на Бундесвера и на негово място беше изрисувана бледосинята шестоъгълна звезда на Давид. Изчезна и името, с което старши сержантът беше кръстил своя танк. Сега бойната машина се казваше „Духът на Масада“ и пак се командваше от старши сержант — брадат мъж с нос като на граблива птица, който се казваше Натан Леви.