В продължение на още двадесет машинописни страници ръкописът на Таубер описваше борбата му да оцелее в концентрационния лагер Кайзервалд, където е изложен на полугладно съществуване, убийствена работа, болести и жестокостите на лагерната управа. През този период капитанът от СС Едуард Рошман не се споменава никъде, но се предполага, че той продължава да действа в Рига. Таубер описва как в началото на октомври 1944 година есесовците, смъртно уплашени да не попаднат в ръцете на жадните за мъст руснаци, започват спешна подготовка за евакуация от Рига по море. Те решават да вземат със себе си и шепата оцелели концлагеристи, които възнамеряват да използват като разменна монета на територията на Райха.
На 11 октомври следобед пристигнахме в Рига. Конвоят ни, наброяващ едва 4 000 лагерници, беше насочен направо към пристанището. До ушите ни долиташе тътенът на далечната артилерийска канонада — сякаш гръмотевична буря вилнееше някъде там отвъд хоризонта. Известно време се ослушвахме в недоумение, тъй като никой от нас не беше чувал трясъка на ескплодиращите бомби и снаряди. После в замъглените ни от студа и глада мозъци бавно просветна — това бяха руски мини, които експлодираха в покрайнините на Рига.
Пристанището гъмжеше от есесовски войници и офицери. Никога дотогава не бях виждал толкова много от тях на едно място. Май бяха повече дори от нас. Строиха ни в 8 редици до стената на някакъв склад и повечето от нас бяха сигурни, че ще бъдем ликвидирани на място от картечни откоси. Но не било писано това да стане.
Вероятно СС се готвеше да използва нас — шепичката оцелели от стотиците хиляди, ликвидирани в ада на Рига, като алиби за бягството си пред настъпващата съветска армия, а едновременно с това и като пропуск за завръщането си в Райха. Средството за придвижване беше закотвено на кей № 6 — един товарен кораб, останал като по чудо в обкръжения полуостров. Пред очите ни започнаха да товарят стотици ранени германски войници, които лежаха на носилки край един от пристанищните складове.
Малко преди падането на нощта пристигна и капитан Рошман, който впери смаян поглед в суматохата по товаренето. Проумял най-накрая, че пасажерите са ранени войници от Вермахта, той се извъртя към чакащите на опашка санитари и ревна с грозен глас:
— Прекратете!
След това се приближи с едри крачки до мястото за товарене, зашлеви плесница на първия изпречил му се санитар, извъртя се към нас и изкрещя:
— Хей Вие, боклуци! Веднага се качвайте на кораба и започвайте да сваляте ранените! Този кораб е наш!
Ръгани в ребрата от пушките на есесовците, ние бавно се насочихме към трапа. Държали се до този момент настрана, стотици цивилни и униформени есесовци се заблъскаха след нас. Изкачихме се на палубата и се канехме да изпълним заповедта на Рошман, когато откъм кея ни спря друг крясък.
Бях на ръба на трапа и се обърнах да видя какво става.
По кея тичаше един капитан от Вермахта. Той спря на няколко крачки от мен, вдигна глава към хората, които се канеха да свалят на сушата вече натоварените носилки, и извика:
— Кой заповяда разтоварването на тези хора?
— Аз! — отвърна Рошман, приближил се изотзад. — Този кораб е наш!
Капитанът се извърна, извади от джоба си някаква хартия и отвърна решително:
— Този кораб е изпратен да прибере ранените войници! И именно такъв ще бъде товарът му!
След това се обърна към санитарите и им нареди да продължават работата си. Погледнах крадешком към Рошман. Той целият трепереше и аз си помислих, че е изпаднал в ярост. Но още в следващата секунда разбрах, че този човек е изплашен до смърт. Страхуваше се да остане лице в лице с руснаците, които за разлика от нас бяха въоръжени.
— Никой да не мърда! — кресна по посока на санитарите той. — В името на Райха поемам ръководството на кораба!
Без да му обръщат внимание, санитарите продължаваха да изпълняват заповедта на своя капитан. Той стоеше само на два метра от мен и аз спокойно можех да го разгледам. Лицето му беше посивяло от изтощение, а под очите му имаше тъмни торбички. От двете страни на носа му се спускаха дълбоки вертикални бръчки, а брадата му не беше бръсната със седмици. Уверил се, че работата е възобновена, той понечи да заобиколи Рошман и да се върне при своите хора. Откъм струпаните направо върху снега носилки се разнесе ясен глас с типичен хамбургски диалект:
— Браво, капитане! Даде й да се разбере на тази свиня!