През 1961 година, получил твърдия отказ на Москва да му достави тежки ракети, Насър се сеща за проекта на Гьорке и Енгел. Той получава зелена светлина и въпреки ограничените средства двамата професори завършват и пускат в действие само за една година „Фабрика 333“ — първото и единствено в Египет предприятие за производство на ракети, което се намира в градчето Хелуан, северно от Кайро.
Но едно е да пуснеш в действие завод, а съвсем друго — да произвеждаш ракети. Именно по това време е поставено началото на тясното сътрудничество между най-близките съратници на Насър (почти всички с пронацистко минало) и представителите на ОДЕССА в Египет. А бившите есесовци са тези, които разрешават най-големия проблем за Египет в момента — откриването на учени, които да конструират ракетите.
За такива проекти не може да се разчита на помощ нито от Русия и Америка, нито от Англия и Франция. Но ОДЕССА набляга на един очевиден факт — ракетите, от които се нуждае Насър, са близки по конструкция с ФАУ-2 — създаденото преди години от Вернер фон Браун оръжие за обстрелване на Лондон. Много хора от работилия в Пенемюнде екип все още са налице.
Привличането на германските учени започва в края на 1961 година. По-голямата част от тях работят в западногерманския Институт за космически проучвания, чието седалище се намира в Щутгарт. Но те проявяват доста резерви, тъй като Парижкото споразумение от 1954 година забранява на Германия да се занимава с научноизследователска дейност и производство на всякакви технологии в областта на ядрената физика и ракетостроенето. Освен това изпитват хронически недостиг от средства. За много от тези учени предложението да работят в слънчева и топла страна при наличието на щедра финансова помощ е твърде съблазнително. Още повече, че там ще могат да създават истински ракети.
ОДЕССА изпраща специален човек за набиране на кадри в Германия, а той, от своя страна, ползва услугите на бившия сержант от СС Хайнц Круг. Двамата обикалят страната и търсят хора, които биха приели да заминат за Египет и да се заловят с производството на ракетите.
Със заплатите, които предлагат, търсенето им е лесна работа. Сред имената в списъка на наетите учени заслужава внимание това на професор Волфганг Пилц, който непосредствено след войната създава френската ракета „Вероник“ — основа на съвременната аерокосмическа програма на Франция, разработена по личните указания на Де Гол. Професор Пилц заминава за Египет в началото на 1962 година. Друг известен учен в този списък е доктор Хайнц Клайнвахтер, при Насър заминават и бившите сътрудници на Фон Браун — доктор Йоген Заунгер със съпругата си Ирене, докторите Йозеф Язиг и Кирмайер — все известни специалисти по ракетните горива и технологии.
Светът се запознава с първите резултати от техния труд по време на състоялия се в Кайро на 23 юли 1962 година военен парад, отбелязващ осмата годишнина от свалянето на Фарук. Пред ревящата от възторг тълпа бавно преминали две ракети — „Ел Кахира“ и „Ел Зафира“ с обхват съответно 300 и 500 километра. Макар че на практика това били просто два празни метални цилиндъра без гориво и бойни глави, те били първите от замислените 400 ракети, които след време трябвало да полетят към Израел.
Генерал Глюкс млъкна, подръпна от пурата си и се върна към настоящето.
— След като решихме успешно всички въпроси, свързани с производството на корпуса, бойните глави и горивото, пред нас остана най-главният проблем — системата за телеметрично насочване. — Пурата се наклони към събеседника му. — Именно тази система не сме в състояние да осигурим на нашите египетски приятели.
По зла ирония на съдбата не успяхме да убедим нито един от добрите специалисти да емигрира в Египет, макар в Щутгарт и на други места доста хора да се занимават именно със системите за насочване — продължи той. — Доставихме на Насър специалисти по аеродинамика, ракетни двигатели и бойни глави, но нито един по телеметрични насочващи системи. Но ние сме обещали на египтяните ракети и ще си удържим на думата. Президентът Насър е твърдо убеден, че един ден отново ще воюва с Израел, и в това няма съмнение. Той вярва, че победата му може да бъде осигурена от армията и танковите подразделения, но нашата информация не е толкова оптимистична. Египетската армия няма шансове за победа въпреки своята многочисленост. А сега си помислете каква позиция ще си извоюваме, когато закупеното за милиарди долари съветско оръжие бъде разгромено, а войната спечелят ракетите на нашите специалисти. Позицията ни ще бъде непоклатима за години наред! С един удар ще постигнем две изключително важни задачи — вечната благодарност на държавите от Близкия изток, който ще се превърне в сигурен дом за нашите хора за поколения напред, и окончателното ликвидиране на мръсната еврейска държава — последното желание на умиращия ни Фюрер! Това е огромно предизвикателство и затова не трябва да се провалим в никакъв случай!