— Естествено — отвърна германският представител на ОДЕССА. — А ще продължи ли програмата, ако с него се случи нещо?
— Не. Той ръководи всичко сам. Притежава еднолично както фабриката, така и свързаната с нея търговска фирма. Той е президент и генерален директор, единствен притежател на акциите, единствен работодател. Само той има право да изплаща заплатите на научните работници, както и да поема огромните разходи по тяхната работа. Никой от учените няма контакти с други служители във фирмата, а последните пък нямат и най-слаба представа за истинската дейност на доста големия отдел за научни изследвания. Работниците и служителите знаят само, че напълно изолираната научноизследователска лаборатория разработва нов тип микровълнови системи, които ще направят истински бум на пазара за транзистори. Секретността се приема като предпазна мярка срещу евентуален промишлен шпионаж. Единственият човек за свръзка между двата отдела на фабриката е самият Вулкан. Изчезне ли той, пропада целият проект!
— Ще ми кажете ли името на фабриката?
Генерал Глюкс се замисли за момент, после кимна и спомена някакво име. Събеседникът му го погледна изумено.
— Но аз познавам тази марка радиоапарати много добре! — възкликна той.
— Естествено, че я познавате. Фирмата е действителна и си произвежда съвсем редовни радиоприемници.
— А генералният директор? Не е ли?…
— Да. Той е Вулкан. Сега вече разбирате колко важен е този човек, колко значителна е работата, която върши. В тази връзка трябва да ви инструктирам допълнително. Ето…
Генерал Глюкс бръкна във вътрешния джоб на сакото си и подаде на своя помощник снимка. Онзи я гледа известно време с объркано изражение на лицето, след което я обърна и прочете написаното върху обратната страна.
— Велики Боже! А аз си мислех, че той отдавна се намира в Южна Америка!
— Напротив — поклати глава Глюкс. — Той е Вулкан. В момента работата му се намира в най-критичната фаза. Което означава, че чуете ли някой да задава въпроси за него, трябва незабавно да… да го обезкуражите. Отправяте му едно-единствено предупреждение и после без колебание прибягвате до терминално разрешение на въпроса. Следвате ли мисълта ми, камерад! Никой, повтарям — никой не трябва да заплашва работата и личността на Вулкан под каквато и да било форма!
Есесовският генерал стана и посетителят му го последва.
— Това е всичко — приключи Глюкс. — Разполагате с всички необходими инструкции.
4.
— Но ти дори не знаеш дали е още жив!
Петер Милер и Карл Бранд седяха в ягуара на репортера, паркиран пред къщата на детектива. Петер беше успял да открие стария си приятел само благодарение на факта, че беше неделя, и то по обяд.
— Наистина не зная, но трябва да открия това. Ако Рошман е мъртъв, това слага точка на всичко. Ще ми помогнеш ли?
— Съжалявам, не мога.
— Защо?
— Виж какво, Петер, дадох ти дневника просто за да ти направя услуга. Дадох ти го, защото написаното в него ме шокира и развълнува, дадох ти го просто защото си помислих, че от него можеш да направиш един добър материал. Но и през ум не ми е минавало, че ще тръгнеш да търсиш този Рошман. Защо не си напишеш материала, като просто се позовеш на дневника?
— Защото в него няма материал — отвърна Милер. — Какво да пиша? Внимание, внимание, открих една папка, в която някакъв старец описал патилата си по време на войната, а след това се самоубил с газ. Кой издател ще купи подобна сензация? Мисля, че е потресаващ документ, но това е мое лично мнение. След войната са публикувани стотици мемоари и на хората започва да им писва от тях. Самият дневник не струва пукната пара и едва ли ще се намери редактор или издател в Германия, който да се заинтересува от него.
— Тогава какво ще правиш? — попита Бранд.
— Много ясно — ще организирам интензивно полицейско дирене на базата на този дневник. Едва когато то даде някакви резултати, ще разполагам с годен за продаване материал.
Бранд бавно изтръска цигарата си в пепелника под командното табло.
— Интензивно полицейско издирване няма да има — замислено промълви той, после се обърна към приятеля си и продължи: — Виж какво, Петер. Може и да знаеш всичко в областта на журналистиката, но аз познавам хамбургската полиция. Основната ни задача е да се борим срещу престъпността в този град сега, през 1963 година. Никой няма да ангажира няколко от и без това претрупаните с работа инспектори за търсене на някакъв тип, вършил страхотии преди цели двайсет години, и то в Рига. Това не е актуално.