Новината беше от такова значение, че лично шефът на МОСАД генерал Изер Харел — човекът, който отвлече от Аржентина Адолф Айхман, отлетя лично за Виена да разговаря с професора. Там той се увери, че информацията на учения е вярна. Уверение, което се засили след едно съобщение, че правителството в Кайро е закупило от една фирма в Цюрих такова количество радиоактивен кобалт, което надхвърля поне 25 пъти медицинските нужди на страната.
Веднага след завръщането си от Виена Изер Харел иска среща с министър-председателя Давид Бен Гурион. На нея той поддържа становището, че МОСАД ТРЯБВА НЕЗАБАВНО да подеме репресивна кампания срещу работещите в Египет германски учени, както и срещу онези, които се готвят да заминат там. Възрастният премиер изпада в затруднено положение — от една страна, съзнава, че смъртоносните бойни глави на арабските ракети представляват смъртна опасност за нацията, от друга обаче, не му се иска да се лиши от модерните германски танкове и оръдия, които всеки момент трябва да пристигнат. Провеждането на терористични акции на територията на Германия положително ще накара канцлера Аденауер да отстъпи пред настояванията на своите дипломати, голяма част от които са твърди противници на оръжейните доставки за Израел.
В Тел Авив раздвоението по въпроса за оръжейните доставки на ФРГ не е по-малко от това на Бон. Изер Харел има подкрепата на външния министър г-жа Голда Мейр за твърда политика по отношение на германските учени, докато Шимон Перес и представителите на армията изпадат в ужас от мисълта, че могат да бъдат лишени от скъпоценните танкове. Бен Гурион е подложен на силен натиск от страна на тези две фракции.
В крайна сметка той решава да прибегне до компромисно решение — нарежда на Харел да започне дискретна кампания за обезкуражаване на немските учени, склонни да заминат на работа в Египет. Но за съжаление Харел — човек, който ненавижда Германия и всичко германско от дъното на душата си, далеч надвишава дадените му пълномощия.
На 11 септември 1962 година Хайнц Круг изчезва. Предишната вечер е забелязан в компанията на доктор Клайнвахтер — специалист по ракетни двигатели, когото прави опит да завербува, както и на някакъв египтянин с неустановена самоличност. На 11-и сутринта колата на Круг е открита изоставена близо до дома му в едно от мюнхенските предградия. Съпругата му веднага заявява, че той е отвлечен от израелски агенти, но полицията не открива никакви доказателства за подобна теза. Всъщност германецът е похитен от тайна терористична организация, начело на която стои някой си Леон. Омотаното му в тежка верига тяло е хвърлено на дъното на езерото Щарнберг.
Следващият етап на кампанията е насочен срещу германците, които вече работят в Египет. На 27 ноември в Кайро е получен колет от Хамбург, адресиран до професор Волфганг Пилц — същия онзи ракетен специалист, който някога беше работил за французите. Отваря го секретарката му Ханелоре Венда. Резултатът — момичето е ослепено и обезобразено за цял живот от последвалата силна експлозия.
На следващия ден — 28 ноември, във „Фабрика 333“ пристига още един изпратен от Хамбург колет. Но египтяните вече са въвели задължителен преглед за всички пристигащи от чужбина колетни пратки. Опаковката е отворена от пощенски служител в Кайро. Резултатът — пет убити и десет ранени. На 29 ноември от Германия пристига и трети колет, но полицията успява да го обезвреди.
На 20 февруари 1963 година агентите на Харел отново обръщат поглед към Германия. Доктор Клайнвахтер, който все още се колебае дали да замине за Египет, тръгва за дома си от своята лаборатория в Льорах, разположена близко до границата с Швейцария. Изведнъж пътят му е препречен от черен мерцедес. Докторът успява да се хвърли на пода, преди изскочилият от колата човек да изпразни и пълнителя на автоматичния си пистолет в предното му стъкло. След броени часове полицията открива колата на похитителя, но се оказва, че тя е била открадната още същия ден. В жабката й намират лична карта, издадена на името на полковник Али Шамир. След съответните проучвания става ясно, че така се казва шефът на египетските тайни служби. Агентите на Изер Харел са предали пределно ясно посланието си, прибягвайки дори до малко черен хумор.
По това време терористичните действия вече отдавна са на първите страници на германския печат. Но скандалът се разразява с пълна сила благодарение на „аферата Бен Гал“. На 2 март дъщерята на професор Паул Гьорке — същия онзи учен, който пръв приема да конструира ракетите на Насър, получава телефонно обаждане в хамбургския си дом. Мъжки глас й предлага да се срещнат по важен повод в хотел „Тримата крале“, който се намира отвъд границата, в Базел.