Хайди Гьорке информира полицията, която от своя страна уведомява швейцарските власти. В определената за срещата стая се монтира подслушвателна апаратура. По време на разговора двама млади мъже с тъмни очила предлагат на Хайди и по-малкия й брат да убедят баща си да напусне Египет, ако му е мил животът. Проследени до Цюрих и арестувани още същата вечер, двамата са изправени пред Кантоналния съд в Базел на 10 юни 1963 година. Назрява международен скандал, тъй като се установява, че ръководител на двамата младежи е Юсеф Бен Гал, гражданин на Израел.
Процесът следва нормалния си ход. Професор Йоклек дава показания за бойните глави на ракетите, които трябва да бъдат заредени с острозаразни вируси и радиоактивни отпадъци. Съдебният състав изпада в ужас. Извличайки максимална облага от създалата се конфузна ситуация, правителството на Израел решава да направи публично достояние плановете на Египет за геноцид над неговия народ. Шокирани, съдебните заседатели единодушно оправдават обвиняемите.
Но в Израел е настъпило времето за разчистване на лични сметки. Макар Бен Гурион да получава личното обещание на Аденауер германското участие в производството на хелуанските ракети да бъде прекратено, израелският премиер е унизен от този международен скандал. Той яростно обвинява генерал Изер Харел за превишаване да дадените му пълномощия. Харел се защищава не по-малко разпалено, а след това си подава оставката. За негова огромна изненада Бен Гурион я приема и с това за пореден път доказва, че в Израел няма незаменими хора, дори когато става въпрос за най-висшия ръководител на разузнаването.
Същата вечер Харел провежда дълъг разговор с близкия си приятел генерал Мейр Амит — по това време началник на военното разузнаване. Амит и до днес помнеше дословно този разговор, помнеше и потъмнялото от гняв лице на другаря си, когото в някои среди наричаха „Изер Грозни“ поради руския му произход. Това стана на 20 юни 1963 година.
— Искам да те уведомя, скъпи приятелю — му каза тогава Харел, — че от този момент нататък Израел изоставя провежданата досега политика на възмездие. Нещата преминаха в ръцете на политиците и по тази причина аз си подадох оставката. Предложих за мой заместник да бъдеш назначен ти и вярвам, че молбата ми ще бъде удовлетворена.
Специалната правителствена комисия, която отговаря за дейността на израелските разузнавателни служби, действително удовлетворява тази молба. В края на юни генерал Мейр Амит е официално назначен на поста ръководител на израелските разузнавателни служби.
Но идва и последният час на Бен Гурион. Ястребите в правителството, водени от Леви Ешкол и външната министърка Голда Мейр, го принуждават да подаде оставка. На 23 юни 1963 година министър-председателският пост се поема от Ешкол, а Бен Гурион се оттегля в своя кибуц в сърцето на пустинята Негев и ядосано поклаща побелялата си глава. Все пак той запазва мястото си като член на Кнесета.
Макар че новото правителство отстранява Бен Гурион, то не възнамерява да върне на Изер Харел отнетия пост. Вероятно там преобладава мнението, че Амит ще бъде по-сговорчив от избухливия Харел, който още приживе се радва на легендарна популярност сред народа.
Последните заповеди на Бен Гурион също остават в сила, включително инструкциите му към генерал Амит — на всяка цена да се избягват скандалите във Федералната република по въпроси, свързани с ракетните специалисти. Лишен от избор, генералът насочва своята терористична кампания към онези германски учени, които вече се намират на египетска територия.
Тези учени живеят в предградието Меади на северния бряг на Нил, на около петнадесет километра от центъра на Кайро. Мястото е приятно, но претъпкано с войници от египетските сили за сигурност. Германците са почти затворници в златните си клетки. За да се добере до тях, Адам прибягва до услугите на главния израелски агент в Египет — собственика на школата за езда Волфганг Лутц, който от септември 1963 година нататък приема твърде рисковани операции. Естествено, всичко това води до неговото разкриване, което става шестнадесет месеца по-късно.
Есента на 1963 година се превръща в истински кошмар за германските учени, вече здравата раздрусани от серията бомбени атентати. В сърцето на Меади, обградени от плътния кордон на египетските сили за сигурност, те започват да получават заплашителни писма, подадени от Кайро.