В столицата на Аржентина Рошман е посрещнат от представител на ОДЕССА, който го настанява на квартира у семейство Видмар, обитаващо сграда на улица Иполито Иригойен. В тази мебелирана стая той живее в продължение на няколко месеца. В началото на 1949 година са му отпуснати 50 000 долара от фондовете на Борман и той открива фирма за износ на дървен материал. Тя работи предимно със Западна Европа и приема името „Щемлер и Вегенер“, тъй като издадените му от Ватикана документи определят окончателно самоличността му като Фриц Бернд Вегенер, родом от Южнотиролската област в Италия.
Назначава за своя секретарка немското момиче Ирмтрауд Зигрид Мюлер, за което през 1955 година се оженва, въпреки че съпругата му Хела продължава да живее в Грац. За пръв път Рошман започва да проявява признаци на нервност. През 1952 година ракът отнася Ева Перон — съпругата на аржентинския диктатор, която до този момент е управлявала задкулисно страната. Три години по-късно столицата осъмва залята с антиправителствени лозунги и Рошман си прави съответните изводи. Той съзнава, че падне ли Перон, наследниците му повече от сигурно ще вдигнат протекциите над укриващите се в Аржентина бивши нацисти. По тази причина Рошман взема новата си съпруга и заминава за Египет.
Там прекарва трите летни месеца на 1955 година, след което отпътува за Германия. Едва ли някой там би се заинтересувал от самоличността на този човек, но той е провален от гнева на една измамена жена. През лятото на 1955 година Хела Рошман изпраща писмо на адреса на семейство Видмар в Буенос Айрес. Бившият наемател не е оставил новия си адрес и по тази причина хазаите отварят плика. От тях съпругата в Грац научава, че Рошман се е върнал в Германия, като малко преди това е подписал брак със секретарката си.
Съпругата без колебание уведомява полицията за новата самоличност на неверния си мъж. Срещу Рошман е заведено следствие за двуженство и е издадена заповед за арестуването му. Всички полицейски участъци във Федералната република получават съобщението, че се издирва лицето Фриц Бернд Вегенер.
— Открили ли са го? — попита с нескрит интерес Милер.
— Не — поклати глава Визентал. — Пак успява да изчезне. Положително с нов комплект документи за самоличност и положително на територията на Германия. Сега разбирате защо вярвам, че Таубер действително го е видял. Всичко съвпада с известните до този момент факти.
— А къде се намира първата му съпруга Хела Рошман? — попита Милер.
— Продължава да си живее в Грац.
— Струва ли си да влизам във връзка с нея?
— Съмнявам се — поклати глава Визентал. — След като веднъж го е предала, Рошман едва ли би й разкрил новото си убежище, още по-малко пък новата си самоличност. Когато прикритието на името Вегенер е пропаднало, той сигурно е бил доста притеснен и дяволски бързо е трябвало да си осигури нови документи.
— А кой би могъл да му ги достави? — попита Милер.
— ОДЕССА, разбира се.
— Какво точно представлява ОДЕССА? На няколко пъти споменавате това име във връзка с историята на Рошман.
— Никога ли не сте го чували? — учуди се Визентал.
— Не, до този момент никога.
Симон Визентал хвърли поглед върху часовника си и каза:
— Най-добре ще е да дойдете утре сутринта. Тогава ще ви разкажа всичко за нея.
9.
На следващата сутрин Петер Милер отново посети кантората на Симон Визентал.
— Обещахте да ми разкажете за ОДЕССА — припомни му той. — Тази нощ си спомних нещо, което пропуснах да ви разкажа.
След това описа срещата си с доктор Шмид, който го беше причакал във фоайето на хотел „Дрезден“ само за да го предупреди да не се занимава повече със случая Рошман.
Визентал навлажни устните си и кимна.
— Ясно е, че сте се изправили срещу тях. Но постъпката им ме учудва, те рядко отправят предупреждения, особено пък към репортер и по такъв начин! С какво ли толкова важно е ангажиран Рошман?
През следващите два часа ловецът на нацисти разказа на Петер Милер цялата история на ОДЕССА — от създаването й като организация за убежище на търсените от правосъдието есесовски престъпници до превръщането й в огромен масонски октопод, разпрострял пипалата си както върху тези, които до вчера носеха сребристочерните петлици, така и върху техните помагачи и съучастници.