Това е първата задача на ОДЕССА и тя е изпълнена блестящо. Никога няма да стане известно колко хиляди есесовски убийци са избегнали въжето, приготвено им от съдилищата на Съюзниците. Според последни изследвания те са били около осемдесет процента от всички, които са подлежали на смъртно наказание.
Стабилна благодарение на огромните капитали, натрупани вследствие на масовите убийства, ОДЕССА депозира паричните си средства в различни швейцарски банки и спокойно наблюдава как след 1945 година отношенията между Съюзниците постепенно се влошават. С течение на времето идеята за незабавно изграждане на Четвърти райх отпада от плановете на нейните ръководители, чието постоянно седалище е Южна Америка. След създаването на Федерална република Германия през 1949 година те поставят пред организацията пет конкретни задачи.
Първата е проникването на бивши нацисти във всички сфери на новата република. В края на четиридесетте и началото на петдесетте години бивши членове на националсоциалистическата партия стигат до държавни служби на всички възможни нива — в прокуратури и съдилища, в полицията, в местните органи на властта, дори в болниците. От тези, макар и не особено високи позиции те съвсем ефикасно се предпазват от арести и съдебно преследване, пазят взаимните си интереси и, общо взето, успяват да забавят, а нерядко и да прекратят напълно вече образувани дела срещу своите бивши „камеради“.
Втората задача е проникване в механизма на политическата власт. Старателно избягвайки високите постове, бившите нацисти се промъкват в първоначалните организации на управляващата партия, главно в отдалечените квартали на големите градове и в малките населени места. Те добре се възползват от факта, че в страната няма закон, който да забранява политическа дейност на бивши националсоциалисти. Едва ли е случаен и друг факт — нито един политик, който се обявява за по-решителни съдебни действия срещу престъпленията на нацистите, не е избран в ръководството на ХДС или ХСС нито на федерално ниво, нито в не по-малко влиятелните провинциални парламенти. Един известен политически функционер обяснява с ледена откровеност този факт: „Всичко е въпрос на изборна аритметика — шест милиона мъртви евреи не могат да гласуват, докато пет милиона живи нацисти не само могат, но и активно го правят.“
Основната цел на тези две задачи е проста — да се забави или прекрати напълно преследването на бивши нацисти. За осъществяването на тази цел ОДЕССА разполага и с един могъщ съюзник — тайното чувство за вина у стотици хиляди хора, които в себе си съзнават, че макар и косвено, са помагали за всички престъпления или пък страхливо са мълчали пред това, което става. Години по-късно, вече радващи се на успех и уважение сред своите съграждани, тези хора съвсем не горят от желание да помагат при енергичното разследване на отминали и отдавна забравени престъпления, особено когато съществува и съвсем реалната опасност при подобен процес, провеждащ се в някоя забутана провинциална зала, изведнъж да бъде споменато и тяхното име.
Третата задача на ОДЕССА в следвоенна Германия е проникването в бизнеса, търговията и промишлеността. За тази цел през петдесетте години избрани бивши нацисти създават свои фирми, чиято финансова стабилност е гарантирана от тайните влогове в цюрихските банки. Всеки що-годе добре управляван концерн, създаден благодарение на изобилието от ликвидни средства в началото на петдесетте години, не пропуска да се възползва от „икономическото чудо“, за да се превърне в солидно и проспериращо предприятие. Основната цел е с част от печалбата на подобни фирми да се създаде фонд за онези печатни издания, които срещу изгодни поръчки за реклами приемат да отделят все по-малко място за теми като престъпленията, извършени от нацистите. Друга част от този фонд отива за издания с директна пронацистка ориентация, които имат известен успех в следвоенна Германия, но по-късно изчезват. Накрая средства се отделят и за издръжката на няколко издателства с ултрадясна насоченост, както и известни суми за подпомагане на бивши „камеради“, изпаднали във временно или постоянно затруднение.
Четвъртата задача е била и все още е да се осигури най-добрата възможна юридическа защита за изправените пред съда нацисти. Напоследък е разработена една техника, според която обвиняемият ангажира услугите на известен и скъпоплатен адвокат, провежда няколко консултации с него, а след това обявява, че не е в състояние да му плаща. Според закона при такива случаи защитникът трябва да бъде определен служебно от съдебния състав. Но в началото и в средата на петдесетте години — времето, когато от Русия се завръщат стотици хиляди немски военнопленници, неамнистираните есесовски престъпници са били отделяни от общата маса и затваряни в лагера Фридланд. Там с тях са се свързвали специално наети момичета, които им предавали картичката на адвоката, вече нает от ОДЕССА.