Петата задача е пропагандата. Нейните форми са безкрайно разнообразни — от подпомагане издаването и разпространението на памфлети с дясна ориентация до окончателното ратифициране на Статута за ограниченията, който премахва почти изцяло съдебното преследване за извършените от нацистите престъпления. Правят се упорити усилия да се внуши на съвременните германци, че действителният брой на загиналите евреи, руснаци и поляци е много по-малък от цифрата, която публикуват Съюзниците. Най-често се твърди, че ликвидираните евреи са около сто хиляди, а по отношение на съвременната политика се изтъква колко прав е бил навремето Хитлер — за доказателство се сочи началото на „студената война“ между Запада и СССР.
Все пак основната задача на водената от ОДЕССА пропаганда е да убеди шестдесетте милиона германци, обитаващи днешната Федерална република, че на практика есесовците са били толкова патриоти, колкото и войниците на Вермахта, ето защо солидарността между бившите „камеради“ трябва да бъде подкрепена. Не бива да се отрича, че и в това начинание ОДЕССА постига сериозни успехи, особено ако се отчете колко абсурдни са били поддържаните от нея тези.
По време на войната Вермахтът се държи настрана от СС, отнасяйки се с нескрито презрение към нейните членове. И обратно — есесовците не скриват своята омраза към представителите на редовната армия. В резултат на тази вражда милиони съвсем млади войници са хвърлени на безсмислена смърт или в плен в ръцете на русите — плен, от който живи се завръщат малцина. И всичко това с една-единствена цел — спасяването на есесовските убийци. Хиляди други войници и офицери намират смъртта си от ръцете на самите есесовци — само след неуспешния атентат срещу Хитлер през юли 1944 година са екзекутирани над 5 000 души, макар че в заговора практически участвуват не повече от петдесет човека.
Как ветераните от армията, флота и въздушните сили са приели, че бившите есесовци са техни „камеради“ и не трябва да бъдат подложени на преследване, си остава една загадка. Но именно в тази загадка се крият корените на успеха, който постига ОДЕССА.
Безспорни са заслугите на тази организация при възпрепятстването на официалните власти във ФРГ да преследват и предават в ръцете на правосъдието укриващите се есесовски убийци. До този успех тя стига отчасти и благодарение на твърдостта, която проявява дори към своите членове, ако те са склонни да правят някакви признания пред официалните власти. Разбира се, за това спомагат и много други неща — грешките на Съюзниците в периода 1945–1949 година, „студената война“, типично германският страх от моралните проблеми, който рязко контрастира със смелостта на този народ пред лицето на врага, не на последно място и техническият му гений, проявил се с пълна сила при възстановяването на съсипаната от войната страна.
Симон Визентал свърши своя разказ, а Милер, изморен от обширните записки, които си беше водил, с наслаждение се протегна.
— И представа си нямах за всичко това — призна той.
— Малко германци я имат — съгласи се Визентал. — Всъщност за съществуването на ОДЕССА знаят шепа хора. В Германия това име почти не се споменава, а всеки есесовец ще отрече нейното съществуване така, както американските престъпници отричат съществуването на Мафията. За да бъда напълно откровен, ще ви призная, че и днес това име се произнася точно толкова рядко, колкото и преди години. Официално ОДЕССА сигурно ще чуете да бъде наричана „Братство“ — точно както в Америка прекръстиха Мафията и вече я наричат „Коза Ностра“. Но какво значение има името? ОДЕССА продължава да съществува и ще съществува дотогава, докато има есесовски престъпници, които се нуждаят от закрила.
— И аз съм се изправил точно срещу тези хора, така ли? — попита Милер.
— Убеден съм в това. Не може да има друг автор на предупреждението, което сте получили в Бад Годесберг. Бъдете предпазлив, защото тези хора могат да станат опасни!
Но умът на Милер беше зает с други неща.
— Казахте, че през 1955 година Рошман е имал нужда от нов паспорт, за да изчезне, нали? — попита той.
— Разбира се.
— Но защо точно паспорт?