— Какво друго ще трябва да науча?
— Новата си самоличност до последната подробност. Дата и място на раждане, начин на влизане в СС, място на подготовка, местослужене — в коя част, кои са имената на преките ви командири, начин на живот след войната… В допълнение ще имате нужда от препоръката на някой влиятелен човек от техните, а това никак няма да е лесно. Много време и много работа са необходими, хер Милер. И заловите ли се веднъж — няма отказване!
— А вие какво ще спечелите от всичко това? — подозрително го изгледа Милер.
Леон стана и закрачи напред-назад по килима.
— Отмъщение — простичко отвърна той. — Ние искаме Рошман не по-малко от вас. Искаме дори и повече. Най-страшните убийци от СС продължават да си живеят спокойно под фалшиви имена. Искаме да научим тези имена и това ще бъде нашата голяма печалба. Искаме още да разберем кой е новият представител на ОДЕССА в Германия, защото именно той е човекът, който вербува германски учени за създаването на египетски ракети. Предишният, на име Бранднер, изчезна миналата година — веднага след като ликвидирахме помощника му Хайнц Круг. Сега са изпратили нов човек.
— Всичко това ми прилича повече на информация, която би ползвала израелското разузнаване — каза Милер, без да сведе очи пред проницателния поглед на Леон.
— На практика е точно така — кратко отвърна онзи. — Макар че сме напълно самостоятелна организация, ние често си сътрудничим с израелското разузнаване.
— Опитвали ли сте някога да вкарате в ОДЕССА свой човек? — попита Милер.
— На два пъти — кимна Лион.
— И какво стана?
— Първия го откриха захвърлен в един канал без нокти на ръцете. Вторият пропадна без следа. Все още ли изпитвате желание да се включите в тази игра?
Милер не обърна внимание на въпроса му и продължи:
— Защо пропадат плановете ви, след като действате толкова ефикасно?
— И двамата бяха евреи — кратко отвърна Леон. — Опитахме се да изтрием лагерните им татуировки, но белези все пак останаха. Освен това и двамата бяха обрязани. Ето причината, поради която проявих интерес към информацията на Моти, според която един истински ариец се е заел да преследва есесовци. Между другото, вие обрязан ли сте?
— Има ли някакво значение? — полюбопитства Милер.
— Има, разбира се. Обрязването не означава непременно, че даден човек е евреин. Много германци също са обрязани. Но обратното по недвусмислен начин доказва, че човекът не е евреин.
— Аз не съм — кратко каза Милер.
Леон изпусна дълга въздишка на облекчение.
— Може би този път ще успеем — каза той и хвърли поглед на часовника си. Беше доста след полунощ. — Вечеряли ли сте?
Милер поклати глава.
— Моти, донеси храна на госта ни.
Моти се усмихна и кимна с глава. Стъпките му бавно заглъхнаха нагоре по стълбите.
— Ще се наложи да прекарате нощта тук — добави Леон. — Ще ви свалим сгъваемо легло. Моля, не правете опит да излизате. Вратата е с три ключалки и всички те ще бъдат заключени отвън. Дайте ми ключовете от колата си, за да можем да я приберем. Най-добре е тя да изчезне за няколко седмици. Ще ви докараме багажа и ще платим стаята в хотела ви. Утре сутринта ще напишете писмо на майка си и приятелката си, за да им съобщите, че ще отсъствате няколко седмици, а може би и месеци. Ясно ли е?
Милер кимна и постави на масата ключовете от ягуара. Леон ги подаде на един от хората си, който кимна и излезе.
— Сутринта ще ви прехвърлим в Байройт, където ще се запознаете с нашия есесовец. Казва се Алфред Остер. Известно време ще живеете заедно, аз ще имам грижата за това. А сега трябва да ме извините, но се налага да ви потърся ново име и самоличност.
След тези думи Леон стана и напусна стаята. Малко по-късно се появи Моти с чиния в ръка и няколко одеяла под мишницата. „В какво ли се забърках?“, запита се Милер, докато хапваше от студеното пиле с картофена салата.
Далеч на север, в Бремен, един дребничък санитар нервно крачеше напред-назад из малката си стая в общинската болница въпреки късния нощен час. Висок параван отделяше килийката му от обширното общо отделение.
Санитарят беше доста възрастен. Казваше се Хартщайн. Очите му често се спираха върху един болен, който лежеше напълно неподвижно на легло оттатък паравана. Над главата му светеше мъждива крушка. Хартщайн стана и отиде да провери пулса му. Пулс нямаше.