Выбрать главу

Така стигаме до втория важен факт, който трябва да помните — войските от Вафен-СС са били съставени от най-твърдите, най-добре обучените, най-дисциплинираните, най-умните и най-способните бойци, които е познавал светът в своята дълга военна история. Този факт не може да се промени от нещата, които са им заповядали да вършат. Затова ще трябва да внимавате много, Милер. Такива са правилата в този дом!

При всяко мое влизане трябва незабавно да заставате мирно. Моментално! Когато минавам край вас, трябва да тракнете с токове и да стоите мирно, докато се отдалеча най-малко на пет крачки. Когато поискам от вас някакъв отговор, той задължително трябва да бъде: „Явол, хер хауптщурмфюрер!“ А когато ви дам някаква заповед, отговорът трябва да бъде: „Тъй вярно, хер хауптщурмфюрер!“ Ясно ли е?

Смаян, Милер кимна с глава.

— Приберете токовете! — внезапно изрева Остер. — Искам да чуя как трака гьонът! Почваме веднага, защото не се знае с какво време разполагаме. Преди вечеря ще си припомним всички чинове — от редник до генерал. Освен тях трябва да знаете наизуст начина на обръщение и съответните нашивки на всички есесовски офицери, които някога са съществували в Райха. След това ще минем на различните видове униформи, на специалните есесовски подразделения със съответните им отличителни знаци, на случаите, при които се облича парадна униформа, пълно официално облекло, униформата за свободното време, бойна и маскировъчна униформа…

Следващата ни задача ще бъде кратък политикоидеологически курс — същият, който бихте преминали, преди да получите назначение в Дахау. Ще трябва да научите наизуст всички маршове, както и песните, които най-често се пеят при запой, любимите за различните части мелодии.

Аз мога да ви подготвя до онзи етап, до който бихте стигнали непосредствено преди завършване на школата, тоест напълно готов за първото си бойно назначение. След това ще трябва да разбера от Леон в точно каква част сте служили, какво е станало с вас след края на войната, кой е бил командирът на частта ви, как сте прекарали годините от 1945 до днес. Но при всички случаи за общото обучение ще ни бъдат необходими най-малко две-три седмици, колкото и интензивно да го провеждаме.

Между другото, не искам да живеете с чувството, че това е някаква игра. Защото, когато влезете в ОДЕССА и разберете кои са нейните ръководители, всяка грешка, дори и най-незначителната, ще ви доведе само до едно — да почивате во веки веков на дъното на някой канал. Не зная дали ще ми повярвате, ако ви кажа, че съвсем не съм страхливец, но откакто предадох ОДЕССА, живея в постоянно напрежение. И то не отслабва нито за миг, макар да съм под фалшиво име тук, на края на света…

За пръв път, откакто бе започнал своето самотно издирване на капитана от СС Едуард Рошман, Милер изпита чувството, че наистина е отишъл твърде далеч…

Точно в десет Макензен се изправи пред къщата на Верволф и натисна звънеца. Адвокатът предпазливо притвори вратата към стаята на секретарката си и с жест покани палача, който се настани на стола за клиенти. Сам той се настани зад бюрото си и запали пура. След което премина направо на въпроса.

— Някакъв репортер иска да разкрие новата самоличност и местонахождението на един от нашите другари.

Убиецът кимна разбиращо с глава. С такава увертюра бяха започвали вече няколко, проведени в недалечното минало, разговора.

— При нормални обстоятелства бихме оставили нещата да следват нормалния си ход — продължи Верволф. — По две съвсем прости причини — или защото сме убедени, че рано или късно репортерът ще се откаже поради липсата на напредък в разследването си, или защото търсената от него личност не си струва огромните и опасни усилия за нейното спасяване.

— Но в случая нещата стоят другояче, така ли? — меко попита Макензен.

Верволф кимна с нескрита загриженост.

— Точно така. Лош късмет и за двете страни. За нас — защото сме принудени да прибягваме до груби методи, а за него — просто защото ще загуби живота си. Както и да е. Но при всички случаи трябва да ви е ясно, че този репортер докосна един оголен нерв. На първо място, защото търсеният от него човек е от абсолютно жизненоважно значение за нас и дългосрочните ни задачи, а на второ, защото самият репортер, изглежда, е доста странен тип. Интелигентен, упорит, изобретателен и за съжаление изпълнен с решителност да получи някакво лично възмездие от нашия камерад.