Милер гледаше мълчаливо книжката.
— А какво става с кариерата му в СС? — попита Остер. — Вече стигнахме до задънена улица.
— Как се представя досега — попита го Леон така, сякаш Милер изобщо не присъстваше.
— Доста добре — отвърна Остер. — Вчера го подложих на двучасов разпит и съм доволен. Ще издържи, в случай че не вземат да го разпитват подробно за службата му в СС. Там е пълна дупка.
Леон кимаше, а очите му не се отделяха от книжата, които беше извадил от куфарчето.
— Не разполагам с данни за кариерата на Колб в СС — призна той. — Няма да е кой знае какво, тъй като името му не е включено в нито един от списъците за търсени престъпници, никой не е чувал за него. Донякъде това е добре, защото има шанс и в ОДЕССА да не знаят нищо за него. Лошото е, че няма и причина да търси закрилата на тази организация, тъй като никой не го преследва. Ето, това е легендата, която успяхме да съчиним.
Той подаде листовете на Остер.
— Добре — кимна онзи, след като им хвърли бегъл поглед. — Всичко съвпада с документираните факти. Ще бъде достатъчно да го арестуват, в случай че някой го разпознае.
Леон доволно изръмжа.
— Именно на това трябва да го научиш. Междувременно намерихме и гарант. Бивш полковник от СС, живее в Бремерхафен и на шестнайсети февруари заминава на морско пътешествие. Притежател на фурна за производство на хляб. Милер ще влезе в действие след тази дата, като разполага с препоръчително писмо от този човек. Вътре ще пише, че неговият работник Колб действително е есесовец и действително се намира в опасност. По това време пекарят ще се намира в открито море и трудно може да бъде открит. — След тези думи се обърна към Милер и му подаде някаква книга. — Няма да е зле да научите това-онова от лекарския занаят. От 1945 година насам сте пекар и нищо друго.
Това, което Леон умишлено пропусна да каже, беше един доста важен факт — собственикът на фурната щеше да отсъства само четири седмици и след този период животът на Милер щеше да увисне на косъм.
— А сега моят приятел, бръснарят, ще ви промени малко външния вид — приключи Леон. — След което ще ви направим нова снимка за шофьорската книжка.
В банята на горния етаж Милер беше подстриган толкова късо, че през косата му започна да прозира бялата кожа на черепа му. Липсата на младежките къдрици видимо го състари. Бръснарят внимателно направи път от лявата страна на главата му, после се зае да скубе веждите му.
— Оскубаните вежди не състаряват човека — словоохотливо обясняваше той, — но правят възрастта му по-трудна за отгатване. Всеки може да сбърка с пет-шест години, когато се натъкне на така обработен човек. Но ще трябва да си пуснете и мустаци. Тънички, не по-дебели от устните ви.
Милер знаеше горе-долу за колко време никнат космите над горната му устна и кимна, когато бръснарят го запита дали ще може да стори това за три седмици. После загледа образа си в огледалото. В момента изглеждаше на около тридесет и пет, а мустаците несъмнено щяха да прибавят още три-четири.
Слязоха долу и младежът застана пред опънат през стаята бял чаршаф, държан за двата края от Леон и Остер. Моти го щракна два пъти с фотоапарата си.
— Това е — каза той. — След три дни книжката ще бъде готова.
Не след дълго тримата си тръгнаха.
— Е, Колб — каза Остер, който отдавна беше престанал да го нарича с истинското му име. — Завършили сте школата край Дахау, получили сте назначение в лагера Флосенбург, лично сте командвали взвода, който е разстрелял шефа на Абвера адмирал Канарис. След това сте взели участие в екзекуцията на още няколко офицери от армията, обвинени от Гестапо в съучастие в покушението срещу Хитлер през юли 1944 година. Именно по тази причина властите са издали заповед за арестуването ви. Адмирал Канарис и неговите хора не са били евреи — факт, който не може да не бъде отчетен. А сега на работа, старши сержант!
Седмичното заседание на МОСАД беше към края си.
— Още няколко думи, макар те да нямат непосредствена връзка с преките ни задачи — каза генерал Амит. — Леон ни съобщава от Мюнхен, че от известно време насам обучава някакъв млад германец, който по лични подбуди желае да проникне в ОДЕССА.
— Какви по-точно са тези подбуди? — подозрително попита един от присъстващите.
— По неизвестни причини се е заел да търси някой си Едуард Рошман, бивш капитан от СС — сви рамене Амит.