Чул името, ръководителят на Отдела за страните, които преследват евреите — сам той евреин от полски произход, — рязко вдигна глава.
— Едуард Рошман, „Касапина на Рига“?
— Точно той.
— Ех, колко сметки ще уредим, ако успеем да го пипнем!
— Вече ви предупредих, че израелското правителство официално се отказва от отмъщението — поклати глава генерал Амит. — И заповедите ми в този смисъл са пределно ясни. Дори този германец да успее да открие Рошман, убийство няма да има. След аферата Бен Гал подобен акт би бил последната капка в чашата на търпението на Конрад Аденауер. Моментът е такъв, че смъртта на всеки бивш есесовец на германска територия веднага ще бъде приписана на израелското разузнаване.
— Ами какво ще правим тогава с този германец? — попита шефът на ШАБАК.
— Много ми се иска да можем да го използваме за идентифициране на онези германски учени, които възнамеряват да заминат за Кайро през тази година — отвърна Амит. — Това е от особено значение за нас. Предлагам в Германия да замине наш агент, който да следи действията на младежа. Само да ги следи и нищо повече.
— Имате ли предвид определен човек?
— Имам — кимна генералът. — Добър агент, на когото можем да имаме пълно доверие. Той ще следи и наблюдава германеца, а докладите си ще изпраща лично на мен. Името му е Йеке, някога е живял в Карлсруе.
— А Леон? — попита друг от присъстващите. — Той няма ли да види сметката на въпросния есесовец?
— Леон ще прави това, което му наредим! — твърдо отвърна генерал Амит. — Повече разчистване на сметки няма да има, и толкоз!
Същата сутрин в Байройт Милер беше подложен на тежък разпит от бившия хауптщурмфюрер Алфред Остер.
— Какво е гравирано върху есесовския нож? — питаше той.
— Думите „кръв и чест“ — отвърна Милер.
— Правилно. Кога есесовецът получава такъв нож?
— На прощалното тържество след завършване на школата — отвърна Милер.
— Добре. Сега ми кажете личната клетва за вярност към Адолф Хитлер.
Милер я повтори дума по дума.
— Кръвната клетва на СС?
Милер издекламира и нея.
— Какво символизира емблемата с мъртвешка глава?
Милер затвори очи и изпя това, което беше научил:
— Образът на черепа е заимстван от древногерманската митология. С такава емблема са се кичили онези тевтонци, които са дали клетва за вярност на своите водачи пред гроба на Валхала. Черепът и кръстосаните кости символизират живота в отвъдното.
— Правилно. Това означава ли, че всеки есесовец автоматически се превръща в член на някоя от дивизиите „Мъртвешка глава“?
— Не. Но клетвата е една и съща.
Остер стана от мястото си и се протегна.
— Не е зле — промърмори той. — Не мога да се сетя какво още могат да ви питат по общите положения… Сега ще минем на детайлите. На първо място — за всичко онова, което би трябвало да знаете за лагера Флосенбург — вашето първо и единствено назначение…
Човекът, седнал до прозореца на самолета на авиокомпания „Олимпик“, изпълняващ редовен полет от Атина за Мюнхен, беше спокоен и вглъбен в себе си.
След като направи няколко неуспешни опита да завърже разговор, седналият до него германски търговец се задълбочи в своя „Плейбой“. Съседът му продължаваше да гледа мълчаливо как далеч долу синята шир на Средиземно море бавно потъва в далечината, а слънчевата пролет постепенно отстъпва място на мрачната зима, която продължаваше да властва над заснежените планински върхове в Доломитите и Баварските Алпи.
Търговецът все пак успя да изтръгне нещичко от своя спътник — разбра, че е германец по безупречния му немски, разбра също, че отлично познава родината си. Връщайки се у дома след успешни търговски преговори в Атина, този човек беше абсолютно убеден, че седи до свой сънародник.
Но въпреки това тотално се заблуждаваше. Съседът му действително беше роден в Германия — по-точно в Карлсруе преди 33 години. Беше син на евреин шивач и се казваше Йозеф Каплан. Беше на три години, когато властта бе завзета от Хитлер; на седем, когато родителите му влязоха в една черна камионетка и той повече никога не ги видя; на десет, когато, след като беше успял да се крие в продължение на три години у свои роднини, дойде и неговият ред да се качи в черната кола. От 1940 до 1945 година живя в различни концентрационни лагери и остана жив единствено благодарение на своята сила и изобретателност. Към края на този период получи блокче шоколад от един непознат, който му говореше носово на неразбираем език, избяга в един от ъглите на лагера и лакомо отхапа от него. Не можа да го погълне цялото, разбира се, тъй като около него моментално се натрупаха полумъртви от глад хора и му го издърпаха от ръцете.