Леон подаде писмото на Милер. Младежът го прочете и го напъха обратно в плика.
— По-добре го запечатайте — посъветва го евреинът и Милер се подчини.
— А на кого трябваше да се представя? — попита той.
Леон извади листче с някакво име и адрес.
— Ето на този човек. Живее в Нюрнберг. Не сме съвсем сигурни какъв е бил по време на войната, но днес положително живее под чуждо име. Сигурни сме в друго — заема доста висок пост в ОДЕССА и положително познава Еберхарт, който също е на отговорна длъжност в северногерманския клон на организацията. Ето ви и снимка на вашия работодател Еберхарт. Разгледайте я внимателно, защото може да ви се наложи да правите словесен портрет. Ясно ли е?
Милер хвърли един поглед на снимката и кимна.
— Ще влезете в действие след няколко дни — продължи Леон. — Когато корабът на Еберхарт излезе извън обсега на радиотелефоните. Не искаме човекът, при когото отивате, да вдигне слушалката и да се свърже с Еберхарт. Ще изчакаме корабът да стигне поне средата на Атлантика. Мисля, че е най-добре да започнете акцията следващия четвъртък сутринта.
— Добре — кимна Милер.
— Две последни неща — добави Леон. — Покрай задачата да откриете Рошман ще трябва да съберете и известно количество друга информация. Искаме да знаем кой се занимава с вербуването на германски учени за ракетната програма на Насър. Тази дейност се извършва тук, на германска територия, от ОДЕССА. Трябва ни името на човека, който отговаря за нея. Второ, между нас трябва да има постоянен контакт. Ето ви един номер, на който ще звъните само от обществени автомати.
В ръцете на Милер премина още едно листче.
— На този номер винаги ще има човек, дори мен да ме няма. Ще докладвате за всичко, което успеете да откриете.
Двадесет минути по-късно гостите си заминаха.
Седнали на задната седалка, Леон и Йозеф пътуваха обратно към Мюнхен. Свит в ъгъла, израелският агент мълчеше. Леон го мушна с лакът в ребрата.
— Защо си толкова мрачен? — попита той. — Всичко върви според плана.
— Чудя се доколко можем да вярваме на този Милер — мрачно промърмори Йозеф.
— Да му вярваме ли? — учуди се Леон. — Той е най-добрият ни шанс да проникнем в ОДЕССА. Нали чу какво каза Остер? Опича ли си акъла, може да мине за бивш есесовец във всякаква среда.
Но съмненията на Йозеф останаха и това ясно личеше от мрачното му лице.
— Имам задача да не се отделям от него — изръмжа той. — Трябва да съм залепен за него непрекъснато, да го наблюдавам и да докладвам за всички лица, с които се среща. Трябва да уточнявам и съответното им положение в ОДЕССА… Как си представяш, че ще успея да направя това само по телефона? Ами ако изобщо не се обади или пък го засекат?
Леон не можеше да скрие раздразнението си. Очевидно този въпрос не се повдигаше за първи път.
— Слушай какво ще ти кажа веднъж и завинаги! — повиши глас той. — Този човек е мое откритие. Проникването му в ОДЕССА е моя идея. Той е мой агент. Години съм чакал да попадна на човек, който не е евреин. По тази причина нямам никакво намерение да го излагам на опасност, като пусна подире му някаква опашка!
— Той е аматьор, а аз съм професионалист! — изръмжа агентът.
— Но освен това е и ариец — възрази Леон. — Това е причината, която ме кара да се надявам, че ще успее да ни съобщи имената на десетте най-важни клечки на ОДЕССА в Германия, преди да бъде разкрит. И ние ще почнем да ги обработваме един по един! Между тях трябва да бъде и вербовчикът на ракетните специалисти… Не се безпокой, сигурен съм, че ще открием както него, така и всички германски учени, които се готвят да потеглят за Кайро.
В Байройт Милер стоеше до прозореца и мълчаливо наблюдаваше снеговалежа навън. Вече беше решил да не прибягва до телефонни контакти, тъй като ракетните специалисти изобщо не го интересуваха. Неговата цел продължаваше да бъде една — да открие капитана от СС Едуард Рошман.
12.
В сряда, на 19 февруари вечерта, Петер Милер се сбогува с Алфред Остер, затвори вратата на извънградската му къща и пое към Нюрнберг. Бившият есесовски офицер го изпрати до стълбите и стисна ръката му.
— Желая ви щастие, Колб — каза той. — Научих ви на всичко, което зная. Приемете един последен съвет — легендата ви няма да издържи кой знае колко. Ето защо разберете ли, че някой ви подозира, веднага зарежете всичко и приемете отново собствената си самоличност!