Милер я беше зърнал най-случайно в бара на мадам Кокет, на Репербан, точно срещу кафе „Кезе“. Беше се отбил да изпие едно вино със съдържателя на кафето — негов стар познат и информатор. Висока най-малко метър и седемдесет и осем, с тези свои форми Зиги положително би била несъразмерна при по-ниска фигура. Събличаше се под звуците на музиката с обичайните псевдочувствени движения, а лицето й беше застинало в гримаса на онази креватна похотливост, до която прибягваха всички танцьорки. Нагледал се до гуша на подобни неща, Милер разсеяно отпиваше от чашата си.
Но когато падна сутиенът, чашата така и си остана на сантиметър от устата му, която смаяно зяпна. Домакинът му се подсмихваше иронично.
— Надареничка е, нали? — подхвърли му той.
Милер беше принуден да се съгласи, че в сравнение с нея момичетата в „Плейбой“ приличаха на банда недохранени дечица. Формите на Зиги бяха такива, че задната част на ханша й стърчеше назад и нагоре без никаква чужда помощ.
В края на номера момичето изостави отегчената поза на професионална танцьорка, поклони се малко вдървено в отговор на зараждащите се аплодисменти и широко се усмихна. Заприлича на някакво гордо ловно куче, което въпреки липсата на обучение е успяло да донесе на господаря си простреляната яребица. Милер остана запленен именно от тази усмивка, а не от номера или фигурата й. Попита дали би приела чаша питие с него и съдържателят прати да я повикат.
Понеже младежът седеше на масата на шефа, Зиги се отказа от шампанското и поиска чаша джин-фис. Милер с изненада откри, че тя е много приятна компания. Попита я дали ще приеме да я изпрати след програмата. Тя се поколеба за момент, после кимна с глава. Решил да играе хладнокръвно, през онази нощ той не направи никакви опити за близост. Беше в началото на пролетта и тя се появи на служебния вход на кабарето в едно доста овехтяло палто, за което Милер реши, че е облечено нарочно.
Изпиха по едно кафе и разговаряха на незначителни теми. Тя бързо се освободи от притеснението и с охота отговаряше на въпросите му. Оказа се, че обича поп-музиката, изкуството и разходките по бреговете на Алстер. Също децата и домашния уют. Започнаха да излизат заедно през единствената й свободна вечер в седмицата. Ходеха на театър и ресторант, но не спяха заедно.
Милер я отведе в жилището си едва след три месеца, а още на следваща сутрин й предложи да се пренесе при него. С типичното си едностранчиво отношение към важните неща в живота Зиги вече беше решила, че непременно трябва да се омъжи за Петер Милер, и единственият й проблем беше по какъв начин да постигне това — като откаже да споделя леглото му или обратно. Но след като откри, че той с лекота запълва празната част на леглото си с други момичета, когато това се налага, тя реши да се пренесе при него и да направи живота му толкова приятен, че той сам да пожелае брак с нея. В края на ноември се навършваха шест месеца от съвместния им живот.
Макар че никога не беше изпитвал влечение към домашния уют, Милер беше принуден да признае, че Зиги поддържа дома му в идеален ред и се люби с неподправено удоволствие. Тя никога не му каза, че иска да се оженят, но му намекваше за това по всевъзможни начини. Милер се правеше, че нищо не забелязва. По време на някоя от разходките си по брега на езерото Алстер тя току се сприятеляваше с някой дребосък под гордите погледи на родителите му.
— Петер, Петер! — възклицаваше тя. — Виж какво ангелче!
— Чудесно е наистина — неохотно промърморваше Милер.
След подобни случки тя заставаше леденостудена най-малко за час, смъртно обидена на Милер, че отказва да разбере прозрачния намек. Но двамата живееха щастливо и това важеше с особена сила за младежа, който се наслаждаваше на удобствата на съвместния живот и сладостта на редовния секс, без да се обвързва с обременителните връзки на брака.
Милер глътна половината от кафето си и се мушна по-навътре в леглото. Прегърна изотзад тялото на Зиги и лекичко я погали по вътрешната страна на бедрото. Знаеше, че това ще я събуди. След няколко минути тя измърка от удоволствие и се обърна по гръб. Без да спира действието на ръката си, той се наведе и докосна гърдите й с устни. Все още полузаспала, тя издаде тихо стенание и ръцете й отпуснато започнаха да се движат по голия му гръб. Десет минути по-късно вече се любеха здраво, извивайки тела от удоволствие.
— Хубав начин да ме събудиш, няма що! — скара му се тя, когато се успокоиха.
— Има и по-лоши — отвърна Милер.
— Колко е часът?
— Наближава дванайсет — излъга Милер, сигурен, че тя ще го замери с нещо, ако разбере, че е едва десет и половина и е спала някакви си пет часа. — Но ти си поспи, ако искаш — добави той.