Пристигна по тъмно. В покрайнините на града откри каквото му трябва — малко и непретенциозно хотелче, но с нощен портиер и гараж на двора. Поиска от администратора карта на града и скоро откри адреса на Байер — оказа се, че новият му покровител живее в един от най-хубавите квартали на Щутгарт — предградието Остхайм, разположено непосредствено до вила Берг — мястото, в чиито красиви градини вюртембергските принцове са забавлявали своите дами и са се спасявали от летните горещини.
Следвайки картата, Милер насочи колата си към центъра на града, сгушен сред обсипани с лозя хълмове. Паркира на около половин километър от дома на Байер. Наведен над ключалката, той не забеляза минаващата край него жена на средна възраст, която се връщаше у дома след редовното седмично събрание на Комитета на болничните посетители, действащ на територията на близката болница „Вила“.
Около осем вечерта адвокатът реши да провери дали Колб е стигнал благополучно до Щутгарт. Слушалката вдигна съпругата на Байер.
— О, да, младежът пристигна и двамата със съпруга ми излязоха да вечерят навън — каза тя.
— Исках просто да разбера дали е стигнал жив и здрав — обясни спокойно адвокатът.
— Чудесен младеж! — разбъбри се добродушната фрау Байер. — Видях го още като паркираше колата си… Прибирах се от едно събрание на Комитета, знаете… Доста далеч я паркира. Сигурно е сбъркал пътя, но в град като Щутгарт това е нещо съвсем нормално… Тук е пълно с криви и еднопосочни улички…
— Извинете ме, фрау Байер — прекъсна я адвокатът. — Този човек не е със своя фолксваген, пристигнал е с влак…
— Нищо подобно! — възкликна фрау Байер, очевидно доволна, че може да се покаже осведомена. — Пристигна с кола. Чудесен младеж с много красива кола! Момичетата сигурно тичат подире му…
— Фрау Байер! — отново я прекъсна адвокатът. — Моля, слушайте внимателно! Каква марка е тази кола?
— Не зная точно. Но е спортна — дълга и черна, с жълти ивици отстрани…
Адвокатът затръшна слушалката, после я вдигна отново и набра един номер в Нюрнберг. Почувства как започва да се поти. Свързаха го със съответната стая и след малко в мембраната прозвуча познатият глас:
— Ало?
— Макензен! — излая Верволф. — Тръгвайте веднага! Намерихме Милер!
13.
Франц Байер беше дебел, закръглен и добродушен — също като съпругата си. Предупреден от Верволф да очаква преследвания от властите младеж, той излезе да го посрещне на стълбите и малко преди осем го въведе във всекидневната да го представи на жена си. Като всяка добра домакиня, тя веднага след това изчезна по посока на кухнята.
— За пръв път ли идвате във Вюртемберг, драги Колб? — попита го той.
— Наистина никога досега не съм бил тук — отвърна Милер.
— Ние се гордеем със своето гостоприемство — похвали се Байер. — А вие май днес нищичко не сте хапвали, нали? Личи, че сте изгладнели.
Милер призна, че наистина е пропуснал закуската и обяда, тъй като през цялото време се е намирал във влака. Байер изглеждаше не на шега разтревожен от този факт.
— Какъв ужас, Господи! — възкликна той. — Но вие трябва да се храните! Знаете ли, хайде да отскочим до града и да похапнем нещичко. Глупости, момчето ми, това е най-малкото, което мога да направя за вас!
Той изчезна във вътрешността на къщата колкото да съобщи на жена си, че излизат да вечерят навън, и десет минути по-късно колата му ги носеше към центъра на града.
Дори когато човек натиска педала до дъно, разстоянието между Нюрнберг и Щутгарт по стария път Е-12 се изминава за не по-малко от два часа. А през тази нощ Макензен правеше точно това — безмилостно натискаше педала на газта. Половин час след телефонния разговор с Верволф, получил адреса на Байер и инструктиран подробно, той вече беше на път. Точно в десет и половина спирачките на колата му изскърцаха пред жилището на Байер.
Предупредена от Верволф, че човекът, представящ се за Колб, вероятно е информатор на полицията, фрау Байер се беше превърнала в една разтреперана от страх женица. Напрегнатото лице на Макензен, появило се в отвора на вратата, съвсем не допринесе за успокоението й.
— Кога излязоха?
— Около осем и четвърт — отвърна със заекване тя.
— Казаха ли къде отиват?
— Не. Франц каза, че отиват да похапнат някъде, защото младежът цял ден не бил слагал залък в уста. Аз му предложих да приготвя нещо у дома, но той открай време обича да вечеря навън. Прави всичко възможно, за да излезе…
— Вие сте видели как Колб паркира колата си. Къде е тя?
Жената описа уличката, на която беше паркиран ягуарът. Макензен се замисли.