— Имате ли представа къде може да са отишли? — попита накрая той.
— Обича да си похапва в „Трите яребици“ на Фридрих Щрасе — промълви тя. — Обикновено първо отива там, а едва след това почва да търси други заведения…
Макензен напусна къщата и измина неколкостотинте метра до паркирания ягуар. Внимателно го разгледа, защото искаше да бъде сигурен, че ще познае тази кола където и да я види. Запита се дали да не остане тук и да изчака появата на Милер. Но Верволф му беше заповядал да открие Байер и да го предупреди, а едва след това да се погрижи за репортерчето. Това беше причината, поради която стигна до решението да не звъни в „Трите яребици“. Предупреди ли Байер в момент като този, Милер положително ще разбере, че е разкрит, и ще направи нов опит да изчезне.
Макензен погледна часовника си. Беше единадесет без десет. Качи се в мерцедеса си и подкара към центъра на града.
Разтворил широко очи, Йозеф лежеше в леглото на малкия и занемарен хотел в покрайнините на Мюнхен. Телефонът до главата му иззвъня. Служителят на рецепцията му съобщи, че на негово име се е получила телеграма. Той стана и отиде да я вземе.
Настанил се на паянтовата масичка, той внимателно разряза плика и се зачете в съдържанието му. Ето какво пишеше там:
„Предлагаме ви приемливите за нас цени на поръчаните от вашия клиент стоки:
целина — 481 марки, 53 пфенинга
пъпеши — 362 марки, 17 пфенинга
портокали — 627 марки, 24 пфенинга
грейпфрути — 313 марки, 88 пфенинга…“
Списъкът на плодовете и зеленчуците беше дълъг, но всички те фигурираха в експортната листа на Израел и телеграмата по нищо не се отличаваше от обикновена оферта, изпратена в отговор на запитването на един германски търговец, който се занимава с внос на такива стоки. Използването на международния телеграф едва ли е най-сигурната връзка, но всеки ден Западна Европа се залива от такова огромно количество търговски телеграми, че за проверката им положително би била необходима цяла армия специалисти.
Йозеф извади молив и внимателно подреди цифрите в колонки. На думите не обръщаше никакво внимание. Петцифрените групи числа, на които бяха разделени марките и пфенингите, изчезнаха. Когато всички цифри бяха подредени, той ги преобразува на шестцифрени групи. След това извади датата — 20. 2. 1964 година, от всяка от тях. Тази група числа придоби следния вид — 20264.
Шифърът се заключаваше в несложен буквен код, базиращ се на евтиното издание на „Нов световен речник“ на издателство „Уебстър“, отпечатано по поръчка на нюйоркската Обществена библиотека. Първите три цифри сочеха съответната страница на речника. Четвъртата беше произволно число между едно и девет. Ако то е тек — трябваше да се търси първата колона в страницата, ако е чифт — втората. Последните две цифри обозначаваха номера на точната дума в речника, търсена от горе на долу. В продължение на половин час Йозеф съсредоточено работеше. Накрая свърши с дешифрирането, прочете съобщението и бавно стисна главата си в ръце.
Тридесет минути по-късно вече се намираше в дома на Леон. Лидерът на отмъстителите прочете шифрограмата и яростно изруга.
— Съжалявам — каза накрая той. — Но това не можех да го зная!
В течение на шест дни МОСАД беше успяла да се сдобие с три независими една от друга информации, които не бяха известни на седналите край масата мъже. В първата резидентът на израелското разузнаване в Буенос Айрес съобщаваше, че неизвестно лице е изплатило равностойността на един милион марки на някой си „Вулкан“, който трябвало да приключи с последната фаза на своята научноизследователска програма.
Втората беше от един банков служител от еврейски произход в Швейцария, който имаше достъп до паричните транзакции от банковите сметки на нацистите — същите, от които ОДЕССА плащаше на своите хора в Западна Европа. Съобщението гласеше, че в една от тези сметки от Бейрут е преведена сумата един милион марки. Същата е била изтеглена в брой от личния влог на някой си Фриц Вегенер — влог, стоял замразен повече от десет години.
Третата беше от един египетски полковник, заемащ високопоставено положение в Силите за сигурност, занимаващи се с охраната на „Фабрика 333“. Срещу една внушителна сума в добавка на предстоящата му пенсия този човек се беше съгласил да проведе разговор с представител на МОСАД в един римски хотел. Полковникът потвърдил, че египетските ракети са напълно готови и чакат само надеждна система за теленасочване. Такава система била във фаза за разработка от някаква западногерманска фирма и вече струвала на ОДЕССА над един милион марки.