— Искате да кажете — заведения със стриптийз и всичко останало? — ококори се насреща му Милер.
Байер весело изхъмка.
— Ама сериозно? — настоя Милер. — Нямам нищо против да погледам как някоя сладурана се освобождава от дрешките си!
Байер даде на гардеробиерката щедър бакшиш и тромаво се насочи към изхода.
— Какви нощни заведения има в Щутгарт? — продължи да го разпитва с невинен глас Милер.
— Чакай да видим — спря се дебелият. — „Мулен Руж“, „Балзак“, „Империал“ и „Сайонара“… Още „Мадлен“ на Еберхарт Щрасе…
— Еберхарт ли? — учуди се Милер. — Какво съвпадение, Господи! Така се казваше шефът ми в Бремен — същият, дето ми помогна да се измъкна и ме прати при онзи адвокат в Нюрнберг.
— Много добре, отлично! — възкликна Байер и решително се насочи към колата си. — Значи отиваме там!
В дванадесет без четвърт колата на Макензен спря пред входа на „Трите яребици“. Той видя, че оберкелнерът изпраща последните гости, и се насочи към него.
— Хер Байер ли? Да, беше тук. Пред около половин час си тръгна.
— Имаше ли с него един младеж с къса кестенява коса и тънки мустачки?
— Точно така. Спомням си, че седяха на онази маса — ей там, в ъгъла.
Макензен безцеремонно натика в ръката на човека банкнота от двадесет марки.
— Трябва да го открия на всяка цена! — каза той. — Спешен случай, знаете, жена му внезапно припадна…
Лицето на оберкелнера изрази искрено съчувствие.
— Господи, това е ужасно! — промърмори той.
— Разбрахте ли къде отидоха?
— Честно казано, не — отвърна човекът и се обърна да повика един от подчинените си. — Ханс, нали ти обслужва хер Байер и госта му на онази маса в ъгъла? Споменаха ли нещо за намеренията си да ходят из други заведения?
— Не — отвърна Ханс. — Не съм чул такова нещо.
— Пробвайте гардеробиерката — досети се оберът. — Може би тя е дочула нещо…
Макензен се насочи към момичето и след миг поиска брошурата със заглавие „Къде и какво в Щутгарт“, с която разполагаше всяко реномирано заведение. В раздела с кабаретата бяха изписани половин дузина имена, а в средната част на брошурата имаше начертан план на централните градски улици. Той скочи в колата и потегли към първото име от списъка.
Милер и Байер се настаниха на масичка за двама в нощния бар на „Мадлен“. Пресушавайки второто си двойно уиски, Байер се кокореше към пищната хубавица, която виеше бедра на подиума, а пръстите й сръчно опипваха закопчалките на миниатюрния сутиен. Когато този атрибут най-накрая падна на пода, дебелият сръга Милер в ребрата и възкликна:
— Гледай какво нещо, момче, гледай!
Отново беше обзет от пристъп на лудо веселие, макар че полунощ отдавна минаваше, а той самият беше порядъчно пиян.
— Неспокойно ми е, хер Байер — прошепна Милер. — Нали аз съм този, дето се крие? За колко време ще ми осигурите паспорт?
Байер го прегърна през рамото.
— Нали ти казах вече, Ролф, стари приятелю. Няма за какво да се тревожиш. Остави всичко в ръцете на стария Франц! — Той намигна с хитро изражение на лицето и добави: — Във всеки случай паспортите не ги правя аз. Аз само изпращам снимките на човека, който ги прави, а седмица по-късно той ми дава готовия паспорт. Няма проблеми. Я пийни още едно със стария Франц и си отпусни душичката! — Месестата му лапа се размаха във въздуха и той изрева: — Келнер, още по едно!
Милер се облегна назад и започна да пресмята. Ако трябва да чака да му порасне косата, а след това да го снимат, това положително ще му отнеме седмици. Беше явно, че колкото и да се налива, Байер едва ли ще му каже името на фалшификатора.
Беше изключено да изведе дебелака от клуба, преди да свърши поне първият номер на подиума. Когато най-накрая се озоваха навън сред студения и свеж нощен въздух, вече минаваше един часът. Краката на Байер се подгъваха и той се беше облегнал на рамото на Милер. Внезапният шок на ледения въздух изведнъж го довърши.
— По-добре да карам аз — каза Милер, като наближиха паркираната зад ъгъла кола. Бръкна в джоба на дебелия, измъкна ключовете и го поведе към дясната врата. Байер не се възпротиви. Милер седна зад волана и завъртя ключа. В момента, в който потегли, от срещуположната страна на улицата се появи един сив мерцедес, който паркира на двадесетина метра зад тях. Зад стъклото му Макензен напрегна взор да разчете номера на потеглящата пред него кола. Вече беше успял да обиколи пет нощни заведения. Увери се, че номерът е същият, който му беше дала фрау Байер. Ловецът на хора плавно отпусна съединителя и последва отдалечаващата се кола.