Главата му се повдигна към Милер бавно като на пробуждащ се от сън бухал, а малките, приличащи на копчета очички постепенно се проясниха.
— Не можеш да ме измъкнеш оттук! — дрезгаво промърмори той. — Няма начин да ме замъкнеш чак до Тел Авив! А и нищо не можеш да докажеш, защото никога не съм докосвал някой от вашите…
Монологът му беше безцеремонно прекъснат от чифт навити на руло чорапи, които Милер натика в устата му. Ролята на лицева превръзка отлично изпълни вълненото шалче, което грижовната му майка беше скътала сред багажа. Над шарената плетка оставаха да се виждат само малките очички, които го гледаха с бясна злоба.
Милер взе табуретката и се настани на петдесет сантиметра от лицето на своя пленник.
— Сега слушай внимателно, дебела свиньо! — прошепна той. — Аз не съм израелски агент и никой никъде няма да те води! Ще стоиш тук и ще говориш, ясно ли ти е?
Получи единствено един преливащ от злоба поглед. Очите на Франц Байер бяха престанали да премигват замаяно. Бяха кръвясали от ярост и той приличаше на някакъв разгневен шопар, който наднича от храсталаците.
— Преди да изтече тази нощ, от теб трябва да науча името и адреса на човека, който фалшифицира паспортите за ОДЕССА.
След тези думи Милер хвърли поглед из стаята, взе настолната лампа от масичката до леглото и я занесе при вързания дебелак.
— А сега, Байер, или както ти е името, аз ще сваля превръзката от устата ти, за да започнеш да говориш. — Ръката му разклати тежката поставка на лампата. — Направиш ли опит да викаш, тази вещ ще се пръсне в черепа ти! И хич няма да ми пука, ако тя се окаже поздрава от него! Ясно ли ти е?
Не говореше истината. Никога не беше убивал човек и знаеше, че едва ли някога ще го направи. Бавно развърза шала и измъкна чорапите от устата на Байер. Дясната му ръка с лампата беше вдигната заплашително над главата на дебелия.
— Мръсник такъв! — просъска Байер. — Ти си шпионин, но от мен нищо няма да научиш!
Веднага след тези думи бузите му отново се издуха от чорапите, които Милер побърза да тикне обратно в устата му. След тях зае своето място и шалчето.
— Така ли? — престорено се учуди Милер. — Сега ще видим. Мисля за проба да започна с пръстчетата ти…
При тези думи той хвана малкия и безименния пръст на дясната му ръка и ги изви, докато те се изправиха почти вертикално. Байер подскочи и почти преобърна креслото си. Милер го подпря и отпусна пръстите му. После отново свали превръзката.
— Ще ти троша пръстчетата едно по едно, Байер — прошепна той. — А знаеш ли какво ще направя след това? Ще развия крушката от настолната лампа и ще ти мушна пишката във фасунгата!
Байер затвори очи и по лицето му започна да избива ситна пот.
— Не, само не електродите, само не електродите! — уплашено промърмори той.
— Знаеш какво се получава, нали? — доближи Милер устата си на сантиметър от ухото на дебелия.
Байер отново затвори очи и тихо простена. Това мъчение той познаваше отлично. Преди двадесет години беше участвал лично в изтезанията на лидера на антифашисткото движение „Бял заек“ Йео Томас, когото бяха превърнали в неузнаваема пихтиеста маса в едно от подземията на парижкия затвор „Фресне“. Прекрасно си представяше това, с което го заплашваше Милер, макар че никога досега не беше заемал мястото на жертвата.
— Говори! — просъска в ухото му Милер. — Името и адресът на фалшификатора!
Байер бавно поклати глава.
— Не мога! — изплака той. — Те ще ме убият!
Милер му постави превръзката, след това хвана малкото пръстче на дебелия, затвори очи и с рязко движение го вдигна нагоре. Едновременно с това действие върху ризата и панталоните му се разля всичко, погълнато в тази тежка нощ — скъпата и прескъпа вечеря, двете бутилки рейнско вино и няколкото чаши уиски…
— Говори! — дрезгаво заповяда той. — Имаш още девет пръста за чупене!
Преодолял гаденето, предизвикано от острото изщракване на пречупената става, той вдигна глава и погледна жертвата си. Извит на дъга, Байер беше повърнал в превръзката си. Милер побърза да дръпне чорапите, защото имаше опасност онзи да се задави. Дебелият конвулсивно пое въздух и тихо простена.
— Винцер — прошепна той със затворени очи.
— Кой?
— Винцер. Клаус Винцер. Той прави паспортите.
— Професионален фалшификатор?
— Не, той е печатар.
— Къде, в кой град?
— Не мога, ще ме убият!
— Ако не ми кажеш веднага, аз ще ги изпреваря! В кой град?
— Оснабрюк — прошепна Байер.
Милер му постави превръзката и се замисли. Клаус Винцер, печатар от Оснабрюк. Стана и отиде да извади дневника на Соломон Таубер от куфарчето си, загърнат в няколко пътни карти. Потърси картата на главните пътища в Германия.